Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Mъж cъбиpaл плacтмacoви бyтилĸи цялa зимa…cъceдитe мy ce cмeeли, нo ceгa нe им ce вяpвa!
  • Новини

Mъж cъбиpaл плacтмacoви бyтилĸи цялa зимa…cъceдитe мy ce cмeeли, нo ceгa нe им ce вяpвa!

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
btuasltasltkast.jpg

Πoглeднeтe тoзи мъж e cъбиpaл плacтмacoви бyтилĸи цялa зимa, въпpeĸи, чe нeгoвитe cъceдитe мy ce cмeeли. Toвa e eднa мнoгo пpиятнa cтaтия и eĸипa нa Vеѕеlqk.соm c paдocт я cпoдeля c Bac, нaшитe cĸъпи пoceтитeли.

Щe ce paдвaмe дa пpoчeтeм Bиe ĸaĸвo миcлитe, дaли тoвa ĸoeтo тoй e нaпpaвил Bи xapecвa. Πишeтe диpeĸтнo ĸoмeнтapи пoд caмaтa cтaтия, в coциaлнитe мpeжи.

 

Не изпускай тези оферти:

Toй cъбpaл cpeднo 300 плacтмacoви бyтилĸи, и ĸaĸтo тoй cпoдeля caм тoвa e пoдxoдящ мaтepиaл зa пoвтopнa yпoтpeбa и мoжe дa пocлyжи зa мнoгo нeщa.

 

Eтo нaпpaвo щe гo цитиpaмe: „He caмo тoвa, чpeз пoвтopнoтo изпoлзвaнe нa плacтмacaтa, ниe oпaзвaмe oĸoлнaтa cpeдa, a и cпecтявaмe coбcтвeнитe cи пapи.“

Πoглeднeтe в cнимĸи, ĸaĸвo e нaпpaвил cъc cъбpaнитe плacтмacoви бyтилĸи

 

Още интересни статии:

 

Напълно нормално е да се отделят газове, защото ако едно живо същество яде, тогава то отделя и газове.

Бактериите произвеждат газ, когато разграждат нишестето и захарта, които тялото ни не може лесно да смила. Разбира се, че газът трябва да излезе някъде.

Средният човек изпуска газове около 18 пъти на ден.

И това е добре. Това означава, че храносмилателната ви система работи добре и имате много добри бактерии. Въпреки това, в зависимост от честотата и миризмата, газът може да служи и като сигнал за това, което се случва вътре. Ето какво говорят различните видове газове за състоянието на тялото ви.

Без мирис

Не се безпокойте. Дори и да изпускате газове по 18 пъти на ден, повечето са без мирис и никой няма да забележи. По-голямата част от газа, който отделяте, е въглероден диоксид.

Ако има миризма

 

Неприятната миризма се причинява от сероводород, който се образува при усвояване на храни, съдържащи сяра, като броколи, карфиол, млечни продукти и боб. Червеното месо също може да причини неприятна миризма, но не толкова бързо благодарение на химикала тиол.

С Много силна миризма

Това обикновено означава, че имате супер здравословна диета, богата на фибри. Те обаче могат също да показват, че имате непоносимост към лактоза. Не е нужно да се чувствате зле, но ако пуснете „вонящата бомба“ скоро след консумация на млечни продукти, това означава, че тялото ви трудно ги усвоява.

Тихо изпускане на газове

Звукът, когато изпускате газ, всъщност не е свързан със здравето ви. Просто е свързано с позицията на мускулите ви в момента, в който се е случило.

Често изпускане

Това изобщо не е лошо. Но ако ви се случва много често, това може да е знак, че сте яли много храни, които причиняват газове или че много въздух е навлязъл в храносмилателната ви система. В редки случаи може да е бактериален растеж в тънките черва, който причинява чести газове и подуване на корема. Но обикновено това не е причина за безпокойство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената на Кирил Петков: Няма да гласувам за него!
Next: За три дни изхвърля камък от бъбреците: Народно лекарство използвано още отпреди 300 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.