Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Mокрите кърпички отиват в историята, ето каква е причината
  • Новини

Mокрите кърпички отиват в историята, ето каква е причината

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
bfgnbgfhnghmhjmhj.png

Обединеното кралство се готви да забрани продажбата на мокри кърпички, за да се справи с големи замърсявания на реките от тях и запушване на канализацията.

Без мокри кърпички на Острова звучи стряскащо. Тъй като са голям асортимент в магазините, в момента се правят редица проучвания и политически консултации как това ще се отрази на пазара за санитарни продукти. Обсъжда се забраната засега да е само на тези, които съдържат пластмаса. И макар още да не е факт две хранителни вериги и една козметична компания вече спряха да продават кърпички с пластмаса, за да си осигурят навреме техни подходящи заместители.

Идеята за живот без мокри кърпички на Острова идва след проучвания, които показват, че 90 процента от произвежданите в света, съдържат пластмасови влакна и замърсяват природата за десетилетия.

„Всяка година в Обединеното кралство се продават близо 30,5 милиарда мокри кърпички, като 64 на сто от тях съдържат пластмаса. Въпреки че не знаем точното количество пластмаса, нито колко от тези кърпички са били неправилно и безотговорно изхвърлени, за да замърсят морската среда около нас, анализ показа, че ще намалим съществено риска от вредно пластмасово замърсяване, изтегляйки от пазара близо 19,5 милиарда от тези продукти“, твърди шотландският екоминистър Лорна Слатър, цитирана от NOVA.

Слатър съобщи, че 95% от хората подкрепят забраната, защото тя ще реши проблема и с честото запушване на тръбите на канализацията в домовете им.

„Ако искаме наистина да спрем запушванията на канализацията, потребителите трябва да престанат да изхвърлят мокри кърпички в нея, независимо дали съдържат пластмаса или не. Направените от отпушвания спестявания ще позволят на водните компании да инвестират в модернизация на останалата инфраструктура, която да е готова за бъдещи предизвикателства и да може да продължи да се адаптира към промените в климата“, подчертава екоминистърът.

До забраната се стига след проучвания на екоорганизации, които успяха да докажат, че пластмасовите влакна не само биват поглъщани от животните във водоемите, но и разграждането им в депата за отпадъци отнема години. И въпреки че забараната все още не е в ход, на Острова са намерили решение. Вече предлагат в магазините мокри кърпички без пластмасови влакна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 5 начина, по които да използвате содата в градината – здрава и богата реколта и без вредители в почвата
Next: Ето защо се стигна до бой за олио по магазините, причината е смайваща

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.