Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Meteo Balkans предупреждава: Зимата се завръща с пълна сила към 10 февруари, ще има много сняг
  • Новини

Meteo Balkans предупреждава: Зимата се завръща с пълна сила към 10 февруари, ще има много сняг

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
sdfvsdfkbdfgghghkdfhfg.png

Както писахме още в месечната прогноза за февруари. Ни очакват почти пролетни температури в началото на месеца, но след 10 февруари, идва и корена промяна.

 

Очаквано понижение във височина.

Запазват се прогнозите за зима към началото на второто десетдневие на февруари, като причината според метеоролозите на Meteo Balkans e очакваното ново стратосферното затопляне. Очакваме и по-сериозно полярно нахлуване и възможен циклогенез над Средиземно море.

Според първичните прогнози се прогнозират валежи от сняг над Балканите. След изтеглянето на циклона и разширението на АЦ от северозапад, валежите отново ще се усилят, като една от причините са, че при разширяващ се антициклон се генерират възходящи движения в приземните слоеве, което ще усили валежите.

 

 

Валежите ще се засилят от антициклона.

След спирането на валежите ни очаква период и на по-ниски температури.

Глобалните модели, прогнозират, че този път епицентъра на очакваната снежна обстановка ще са западните и северозападни райони. Очакваната снежна покривка, ще надмине 20 см, но нека да не бързаме със заключенията!

Времето през второто десетдневие на февруари ( обобщена прогноза ) 

Облачността ще се задържи разкъсана, а мъглите в равнините ще се завърнат. Отново ще се очакват застудяване, като в средата на десетдневието температурите ще под нормата. Ще има условия и за снеговалежи, ще бъде и  студено. Очакваните температури ще с 5-9 градуса под климатичната норма. Очакваните минимални температури ще са между минус 15 до минус 5°С, а максималните – около 1-2°С.

Към края на второто десетдневие и в началото на третото времето отново ще се развали. Очакваме преминаването и на студен атмосферен фронт и образуването на нов средиземноморски циклон.

 

От последните анализи на глобалните метеорологични модели прогнозират, че се очаква нахлуване на по-сериозна арктична маса от Източна и Северна Европа към централната част на континента. Застудяването ще  окаже влияние и на времето на Балканите.

Обикновеното по-студеното време в Централна и Източна Европа в този период създава условия за възникване на средиземноморски циклони, оказващи влияние на времето над Балканите.

Continue Reading

Previous: Екипът на bTV не е на себе си заради тази голяма новина
Next: Динко Вълев шокира феновете си: Изчезва завинаги от…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.