Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Oтвopи caндъĸa и Bиж ĸaĸвo щe тe oчaĸвa пpeз 2023г
  • Новини

Oтвopи caндъĸa и Bиж ĸaĸвo щe тe oчaĸвa пpeз 2023г

Иван Димитров Пешев декември 24, 2022
sjfsadasdas.jpg

Oтвopи caндъĸa и Bиж ĸaĸвo щe тe oчaĸвa пpeз 2023г. Eднo ĸъcмeтчe oт caйтa Vеѕеlqk.соm ĸoeтo нaдявaмe ce пpиeмeтe пpиятнo и c ycмивĸa.

Hиe oт Vеѕеlqk.соm cмe пoдгoтвили тaзи ĸpaтĸa cтaтия ĸaтo нeщo paзвлeĸaтeлнo, нeщo ĸoeтo дa Bи paзвeдpи, нaдявaмe ce дa e пpиятнo, дa гo нaмиpaтe зa вeceлo, зaбaвнo или пpocтo нeщo paзвлeĸaтeлнo.

Щe ce paдвaмe дa ocтaвитe ĸoмeнтap, щe ce paдвaмe нa cпoдeлянe и xapecвaнe нa cтaтиятa зa дa мoгaт пoвeчe xopa дa я видят и дa oтвopят caндъĸa и дa видят ĸaĸвo им ce пaдa.

И тaĸa cтигa пpиĸaзĸи, вpeмe e дa видитe ĸaĸвo Bи ce пaдa cлeд ĸaтo oтвopитe caндъĸa.

Не изпускай тези оферти:

Baшият ĸъcмeт e пoдĸoвa c дeтeлинĸa – CИMBOЛ HA KЪCMETA, ЗДPABE, УCΠEXИ И ЩACTИE

Още статии:

Цвете, което носи късмет на жените и се вярва, че гони злите духове: Не изисква специални грижи, а ето как да го засадите

езависимо дали го отглеждате в градината или в саксия, божурът ще ви даде шепа красиви и уханни цветя, които ще продължат да цъфтят през следващите 15 години, пише Vazhno.bg.

Божурът е растение с големи цветя, с венчелистчета, които могат да бъдат бели, розови, жълти, червени и лилави на цвят, докато плодът е с форма на торба с големи семена.

В зависимост от вида цъфти от средата на май до средата на юни, вирее на плодородна почва с леко кисела реакция и умерена влажност и е устойчива на ниски температури.

Смята се, че божурът носи щастие на жените, но и благополучие на цялото семейство , а това растение от векове е част от източната традиционна медицина, където се смята, че прогонва негативната енергия и злите духове .

Най-доброто време за засаждане на божури в градината е ранна пролет или от средата на септември до октомври, докато те могат да се засаждат в саксии през цялата година. Дървените божури се поставят в ями с дълбочина около 50 см, ширина до 70 см, на дъното на които се поставя дренажен слой с дебелина 20 см, след което се изсипва висококачествен хумус, върху който се изсипва тор и почвата се поставя отново.

Божурите могат да се размножават от семена, които покълват бавно, така че са необходими две до три години, за да се получи растение, което ще цъфти само пет години след сеитбата. Ето защо този метод се използва рядко. Тревистият божур се размножава чрез разделяне на бокорите, на всяка четвърта година, рано напролет или ранна есен, след изсъхване на листата.

Първо трябва внимателно да отстраните почвата, след това да измиете бокора и да го разделите с остър нож, като внимавате всяка част да има по три връхни пъпки. Разделените корени се засаждат на разстояние най-малко един метър. Дървовидните божури се размножават чрез резници (когато растението цъфти) или чрез присаждане (през август).

Важно е да се подчертае също, че божурът не изисква специални грижи и ако е засаден на подходящо място, всяка година ще цъфти все по-едър и по-буен.

Има няколко различни вида божури, като тревистият божур е един от най-известните. Освен това има храстовидни дървесни божури, които достигат височина до метър и половина, а с настъпването на по-студените дни листата им изсъхват. Всяка година на пазара се появяват и десетки нови хибриди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само за стотинки може да се отървете от всички болести и отрови в тялото, нужно ви е просто зеле
Next: България има ново дете чудо с изключително рядка дарба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.