Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Page not found – Новини България
  • Новини

Page not found – Новини България

Иван Димитров Пешев април 10, 2022

Собственик на два частни самолета се оказа депутатът от „Продължаваме промяната” Стоян Георгиев. Приближеният до Кирил Петков е посочил в декларацията си пред КПКОНПИ, че има на свое име два персонални самолета от марката „Чесна”, които са в съсобственост с неговата съпруга Стоянка.

Оказва се пък, че тя е шефка на малка авиокомпания, която притежава още 6 летателни машини, които макар и косвено, пак принадлежат на семейството.

Никому непознатият Стоян Георгиев, преди да седне на депутатското кресло, е бил шеф на въпросната компания за селскостопанска авиация „Ребус”, която понастоящем е собственост на жена му.

Стоян Георгиев беше лидер на листата на „Продължаваме промяната” в Силистра. Той стартира кариерата си на летец през 1981 г. Само 14 години по-късно основава една от първите авиационни компании за селскостопанска авиация в България. През 2005 г. създава и специален център за обучение на професионални и любители пилоти.

В него са подготвени над 40 професионални водачи, които летят като командири на самолети в гражданската авиация.

Стоян Георгиев се оказа и ръководител на Асоциацията на притежателите на въздухоплавателни средства с оптималната излетна маса до 5700 кг. Той има пролетени повече от 12 000 часа във въздуха. В образователния център е основен водач, инструктор, проверяващ и учител по теоретична подготовка.

С тайните на професията Стоян се запознава в ВНВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, където получава магистърска степен по специалността „Летец-пилот за БГА“.

Там е учил и президентът Румен Радев. През 2001 г. депутатът на Кирил Петков става и магистър в специалността „Индустриален мениджмънт“ на Техническия университет във Варна. „Още от ученическите си години се увличам по парашутизма, споделя Георгиев. – Като инструктор съм обучил над 200 души”, хвали се той.

Любопитна подробност е, че избягалият в Дубай олигарх с 19 обвинения Васил Божков също е собственик на 2 самолета. Единият от тях е именно от марката „Чесна”, каквито са и тези на депутата от ПП Георгиев.

The post Топ милионер във властта! Стоян Георгиев притежава 8 самолета appeared first on Новини България.

Continue Reading

Previous: След 20 години брак, съпруг оставил на жена си бележка: Скъпа ти си на 44 и не можеш да ме задоволиш вече, затова
Next: Голяма трагедия сполетя Емилия Маринова и дечицата й. Огънят е лумнал мигновено, изгоря и съседен имот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.