Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Най-трудно ми беше, когато влязох в менопаузата, а съпругът ми започна да губи интерес към мен и да заглежда по-млади trqwrqwdqwd.png
  • Новини

Най-трудно ми беше, когато влязох в менопаузата, а съпругът ми започна да губи интерес към мен и да заглежда по-млади

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
От гледна точка на една жена: Най-трудното нещо за една жена е да остарее и да гледа...
Read More Read more about Най-трудно ми беше, когато влязох в менопаузата, а съпругът ми започна да губи интерес към мен и да заглежда по-млади
Ще ви кажа случващото се с българите в Гърция, пазете се, избухна Мариана Попова qwdqwfgbbbbbb.jpg
  • Новини

Ще ви кажа случващото се с българите в Гърция, пазете се, избухна Мариана Попова

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
Много български звезди проявиха патриотизъм и не спират да хвалят българското море. Това често изглежда изкуствено. Мариана...
Read More Read more about Ще ви кажа случващото се с българите в Гърция, пазете се, избухна Мариана Попова
Според изследванията строгите майки имат по-добри деца и ги подготвят по-добре за живота – съгласни ли сте? rtyhdfghjytjt.png
  • Новини

Според изследванията строгите майки имат по-добри деца и ги подготвят по-добре за живота – съгласни ли сте?

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
Според изследвания строгите майки имат по-добри деца и ги подготвят по-добре за живота и това, което ги...
Read More Read more about Според изследванията строгите майки имат по-добри деца и ги подготвят по-добре за живота – съгласни ли сте?
Купих си деликатес от Кауфланд, останах отвратен yufigiuyiuy.jpg
  • Новини

Купих си деликатес от Кауфланд, останах отвратен

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
Читател си купи рядък сорт картофи от “Кауфланд”, вместо обаче наслада за небцето, се каза нещо отвратително...
Read More Read more about Купих си деликатес от Кауфланд, останах отвратен
Българи от САЩ: Няма да мълчим, отваряме ви очите за Пламен и пържолите по 500 лева wqrgsdhsdh.png
  • Новини

Българи от САЩ: Няма да мълчим, отваряме ви очите за Пламен и пържолите по 500 лева

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Скъпо ли е, не е ли скъпо? Сагата със скъпите пържоли...
Read More Read more about Българи от САЩ: Няма да мълчим, отваряме ви очите за Пламен и пържолите по 500 лева
Вадете бурканите, сега ще ви кажа какво ще стане с парите ви за втората пенсия, обяви експерт gwbeberbew.png
  • Новини

Вадете бурканите, сега ще ви кажа какво ще стане с парите ви за втората пенсия, обяви експерт

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
Идеите на Асен Василев за пенсиите са тема номер 1 напоследък. Но проблемите са много. Допълнителното задължително...
Read More Read more about Вадете бурканите, сега ще ви кажа какво ще стане с парите ви за втората пенсия, обяви експерт
Момичето изчезнало по време на полет, скоро горката майка разбрала истината fytjtkukguilui.jpg
  • Новини

Момичето изчезнало по време на полет, скоро горката майка разбрала истината

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
Моя приятелка е стюардеса. Често чувам невероятни истории от нея, които се случват в самолета. Тя постоянно...
Read More Read more about Момичето изчезнало по време на полет, скоро горката майка разбрала истината
Селска напитка, която прави чудеса с организма: Нашите прабаби са я използвали като лек за много болести erytrhfgjttjtrj.png
  • Новини

Селска напитка, която прави чудеса с организма: Нашите прабаби са я използвали като лек за много болести

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
Защо е полезна суроватката? Тя е богата на хранителни вещества, а нашите баби, които са я използвали...
Read More Read more about Селска напитка, която прави чудеса с организма: Нашите прабаби са я използвали като лек за много болести
Не умирайте с мъртвите. Не забравяйте, че виждаме само едната страна на монетата dtrhrthtrhrthtr.png
  • Новини

Не умирайте с мъртвите. Не забравяйте, че виждаме само едната страна на монетата

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
Знаете ли, че когато плачете за починалите си близки, вие плачете за вас, а не за тях?...
Read More Read more about Не умирайте с мъртвите. Не забравяйте, че виждаме само едната страна на монетата
Георги Рачев: Не помня такова нещо от 1980 година rqwqfgsdbttt.png
  • Новини

Георги Рачев: Не помня такова нещо от 1980 година

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Кадри БТВ: Не помня такова нещо от 1980 година, Георги Рачев...
Read More Read more about Георги Рачев: Не помня такова нещо от 1980 година

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 203 1 204 1 205 1 206 1 207 1 208 1 209 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Д-р Гълъбова за назначението на шеф Силвена Роу: Ще се предложа за съветник на транспортния министър, защото имам кола
  • Свекър ми не ми беше проговорил дванайсет години.
  • Дадох якето си на бездомна жена — две седмици по-късно една кадифена кутия промени живота ми
  • Изоставих жена си и трите ни деца, защото бях решил, че бракът ни е станал скучен
  • Изментиха ли в „Игри на волята“? Прецакаха ли бате Емо на елиминациите, за да спасят Пепи?
  • Защо ежегодното увеличение на учителските заплати не е съпроводено с оценка на резултатите от преподаването
  • „Още треперя!“: Лияна Панделиева разказа за кошмарна случка в София
  • Тази сутрин в българска гимназия 14-годишен е намушкал в гръб съученик
  • Тежка катастрофа е станала късно снощи на пътя Пазарджик – Пловдив, малко след разклона за село Говедаре.
  • България така или иначе щеше да си върне Ива Михайлова – дали след месец или два, имаше огромен международен натиск мобилизиран в това отношение, правните аргументи бяха на наша страна

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.