Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Имах много висока кръвна захар, една баба от село ми препоръча да пия този чай и на шега пробвах, резултатът фрапиращ hshasyewhjehdhd.jpg
  • Новини

Имах много висока кръвна захар, една баба от село ми препоръча да пия този чай и на шега пробвах, резултатът фрапиращ

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Само две чаши на ден от един лесен и...
Read More Read more about Имах много висока кръвна захар, една баба от село ми препоръча да пия този чай и на шега пробвах, резултатът фрапиращ
С 1 лъжица отпушвам мивката, почиствам стъклата, чистя петна и още 5 приложения, за които едва ли сте чували hrhrjerewfw.jpg
  • Новини

С 1 лъжица отпушвам мивката, почиствам стъклата, чистя петна и още 5 приложения, за които едва ли сте чували

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Солта някога е била скъпа стока. Поради недостига й се е...
Read More Read more about С 1 лъжица отпушвам мивката, почиствам стъклата, чистя петна и още 5 приложения, за които едва ли сте чували
Къщата с ягодите – бижуто в сърцето на София, което пустее и чака тъжната си съдба bwqbiqwjtqwjtjqw.jpg
  • Новини

Къщата с ягодите – бижуто в сърцето на София, което пустее и чака тъжната си съдба

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Днес ще ви запознаем с “Къщата с ягодите”, сградата...
Read More Read more about Къщата с ягодите – бижуто в сърцето на София, което пустее и чака тъжната си съдба
Мъката е неописуема! Загиналият мъж в Рила бил опитен планински водач hfsassaashashawhwyqwyt.png
  • Новини

Мъката е неописуема! Загиналият мъж в Рила бил опитен планински водач

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:   50-годишният Желязко Желязков е загиналият след падане мъж...
Read More Read more about Мъката е неописуема! Загиналият мъж в Рила бил опитен планински водач
Работих в чужбина за повече пари, а когато се върнах у нас, съпругата ми не беше същата rrqrqwtqwgqwbwq.jpg
  • Новини

Работих в чужбина за повече пари, а когато се върнах у нас, съпругата ми не беше същата

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Промяната у съпругата ми беше осезаема, когато се върнах...
Read More Read more about Работих в чужбина за повече пари, а когато се върнах у нас, съпругата ми не беше същата
Експерт обяви много лоши новини за банкоматите, картите и джоба на българина basnauwehehsdhsd.jpg
  • Новини

Експерт обяви много лоши новини за банкоматите, картите и джоба на българина

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Намаляването на автоматите за банкови операции, банкоматите, най-вече в...
Read More Read more about Експерт обяви много лоши новини за банкоматите, картите и джоба на българина
Започнах преди 1 месец, а вече съм свалила 5 кг и нямам спомен какво е запек hashastwtqwtqw.jpg
  • Новини

Започнах преди 1 месец, а вече съм свалила 5 кг и нямам спомен какво е запек

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Това е една от най-здравословните и вкусни закуски, тъй...
Read More Read more about Започнах преди 1 месец, а вече съм свалила 5 кг и нямам спомен какво е запек
Цветна райска градинка грейна на покрива на панелен блок в България rasrqwasbasbas.jpg
  • Новини

Цветна райска градинка грейна на покрива на панелен блок в България

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Хората от блок 119 на русенския квартал „Чародейка“ са...
Read More Read more about Цветна райска градинка грейна на покрива на панелен блок в България
Ролка тоалетна хартия, оставена под седалката на тоалетната, е важно съобщение rqwrgasbasbas.jpg
  • Новини

Ролка тоалетна хартия, оставена под седалката на тоалетната, е важно съобщение

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Обществените тоалетни често не се проверяват редовно и хората,...
Read More Read more about Ролка тоалетна хартия, оставена под седалката на тоалетната, е важно съобщение
Не искам да стоя гладен като млад лекар и да ме плюят: Ще се върна при едно условие gqwgqwyashasbasbs.jpg
  • Новини

Не искам да стоя гладен като млад лекар и да ме плюят: Ще се върна при едно условие

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: В Германия специализантът започва от 4500 евро, тук –...
Read More Read more about Не искам да стоя гладен като млад лекар и да ме плюят: Ще се върна при едно условие

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 313 1 314 1 315 1 316 1 317 1 318 1 319 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.