Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
В съда, където държите дребните монети, поръсете малко сол – ето защо sudddpasirasorkasri.png
  • Новини

В съда, където държите дребните монети, поръсете малко сол – ето защо

Иван Димитров Пешев май 17, 2023
Всички ние се нуждаем от пари, защото отдавна живеем във време на несигурност, когато се надпреварваме за...
Read More Read more about В съда, където държите дребните монети, поръсете малко сол – ето защо
Защо умните хора спят със скилидка чесън под възглавницата horraraskraisroasi.png
  • Новини

Защо умните хора спят със скилидка чесън под възглавницата

Иван Димитров Пешев май 17, 2023
Чесънът  е една от най-често използваните подправки в кухнята, но неведнъж сме говорили и за мощните му...
Read More Read more about Защо умните хора спят със скилидка чесън под възглавницата
Гланц или мат? Ето от коя страна се използва алуминието фолио gasldansndasncncc.png
  • Новини

Гланц или мат? Ето от коя страна се използва алуминието фолио

Иван Димитров Пешев май 17, 2023
Няма как да не сте забелязали, че алуминиевото фолио на ролката има две страни – гланцова и...
Read More Read more about Гланц или мат? Ето от коя страна се използва алуминието фолио
Гледам съседката соли пред прага на вратата си, като разбрах защо, да видиш ти как взех веднага и аз ssdasodlasdoasdk.png
  • Новини

Гледам съседката соли пред прага на вратата си, като разбрах защо, да видиш ти как взех веднага и аз

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
Първото запознаване на човека със солта се е случило преди много векове.   И дори тогава тези...
Read More Read more about Гледам съседката соли пред прага на вратата си, като разбрах защо, да видиш ти как взех веднага и аз
Трик от чичо-градинар: Ако искате розите да натежат от цвят, направете точно това с тях gradddiasnrnasrkas.png
  • Новини

Трик от чичо-градинар: Ако искате розите да натежат от цвят, направете точно това с тях

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
Ако се грижим за розите по правилния начин, те могат да бъдат много благодарни и ще „наводнят“...
Read More Read more about Трик от чичо-градинар: Ако искате розите да натежат от цвят, направете точно това с тях
Какво трябва да правите всеки ден от седмицата, за да дойдат парите при вас в изобилие sdasisaktkastoasiroaso.png
  • Новини

Какво трябва да правите всеки ден от седмицата, за да дойдат парите при вас в изобилие

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Искате ли да привлечете късмета на своя страна, а...
Read More Read more about Какво трябва да правите всеки ден от седмицата, за да дойдат парите при вас в изобилие
Печката беше в безобразно състояние, но с този домашен разтвор я изчистих за секунди peosorasorpasirasor.png
  • Новини

Печката беше в безобразно състояние, но с този домашен разтвор я изчистих за секунди

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
В Англия казват: когато животът ви дава лимони, направете си лимонада от тях. Редакторите ни мислят малко...
Read More Read more about Печката беше в безобразно състояние, но с този домашен разтвор я изчистих за секунди
Какво не трябва да правите преди рождения си ден, според народната мъдрост, за да не привлечете беди beddascmmm.png
  • Новини

Какво не трябва да правите преди рождения си ден, според народната мъдрост, за да не привлечете беди

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
Всеки от нас има личен празник в годината. Ако на 31 януари празнуваме началото на нещо ново заедно...
Read More Read more about Какво не трябва да правите преди рождения си ден, според народната мъдрост, за да не привлечете беди
Лоша поличба: Ето защо никога не трябва да обираме трохите от масата с ръка trooohasihkash.png
  • Новини

Лоша поличба: Ето защо никога не трябва да обираме трохите от масата с ръка

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
Много често, когато приключим с храненето, машинално „почистваме“ масата от нападалите по нея трохи с ръка. С...
Read More Read more about Лоша поличба: Ето защо никога не трябва да обираме трохите от масата с ръка
Защо опитните домакини сипват сол в олиото: старо, но златно! Действа и до днес olqlqivaskdoasdaso.png
  • Новини

Защо опитните домакини сипват сол в олиото: старо, но златно! Действа и до днес

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
Слънчогледовото олио със сол на кухненските рафтове някога не беше нещо странно, както ни се струва сега,...
Read More Read more about Защо опитните домакини сипват сол в олиото: старо, но златно! Действа и до днес

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 466 1 467 1 468 1 469 1 470 1 471 1 472 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Силвия Лулчева с разтърсваща изповед: Гладувах заради мъж, а тежка болест ми отне…
  • Трагедия в Марица! 10-г. дете се удави, братчето и сестричката изчезнаха във водите
  • Природата полудя! Градушка като лешник удари част от България, другаде хвърчат снежинки 😲❄️
  • Две коли на партията на Пеевски са атакувани 😲🔥
  • Почина оперният певец Николай Иванов 40 дни след загубата на съпругата си: Две деца остават сирачета 😰
  • Йорданка Христова: Мъжът ми ме удари толкова силно, че носът ми е крив оттогава
  • Цирк по БНТ: Изгониха кандидат за президент от ефира, той към водещите: „Анатемосвам ви“
  • Доц. Андрей Атанасов от СУ е убитият мъж в метрото
  • Публикация отпреди седем години на 45-годишната Таня Митева , която загуби живота си при трагичния инцидент в Пловдив, отново привлече вниманието
  • Истината лъсна: Румен Петков се оказа баща на щангитската Румяна от „Фермата“!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.