Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
— Дим, каква е тази голяма кутия? — Анна с любопитство разглеждаше обемистия пакет, увит в златиста хартия със сребристи снежинки. Screenshot_16
  • Без категория

— Дим, каква е тази голяма кутия? — Анна с любопитство разглеждаше обемистия пакет, увит в златиста хартия със сребристи снежинки.

Иван Димитров Пешев юни 9, 2025
Дим, какво е това? – Ана с любопитство разглеждаше обемистия пакет, обвит в златиста хартия със сребърни...
Read More Read more about — Дим, каква е тази голяма кутия? — Анна с любопитство разглеждаше обемистия пакет, увит в златиста хартия със сребристи снежинки.
МОМИЧЕ НАСЛЕДЯВА СТАРА КЪЩА В ГЛУХАТА ГОРА, ОТИВА ЗА ГЪБИ И НАМИРА САМОЛЕТ… ЕДИН ПОГЛЕД В КАБИНАТА ПРОМЕНЯ ВСИЧКО… Screenshot_13
  • Без категория

МОМИЧЕ НАСЛЕДЯВА СТАРА КЪЩА В ГЛУХАТА ГОРА, ОТИВА ЗА ГЪБИ И НАМИРА САМОЛЕТ… ЕДИН ПОГЛЕД В КАБИНАТА ПРОМЕНЯ ВСИЧКО…

Иван Димитров Пешев юни 9, 2025
След като напуска сиропиталището, седемнадесетгодишната Лида наследява нещо странно – малка къща в пустошта, оставена ѝ от...
Read More Read more about МОМИЧЕ НАСЛЕДЯВА СТАРА КЪЩА В ГЛУХАТА ГОРА, ОТИВА ЗА ГЪБИ И НАМИРА САМОЛЕТ… ЕДИН ПОГЛЕД В КАБИНАТА ПРОМЕНЯ ВСИЧКО…
„Не те обичах през всичките тези 50 години. Просто ми беше удобно с теб.“ — каза съпругът на тяхната златна сватба. Screenshot_4
  • Без категория

„Не те обичах през всичките тези 50 години. Просто ми беше удобно с теб.“ — каза съпругът на тяхната златна сватба.

Иван Димитров Пешев юни 9, 2025
„Не съм те обичал през всичките тези 50 години. Беше ми удобно да съм с теб“, каза...
Read More Read more about „Не те обичах през всичките тези 50 години. Просто ми беше удобно с теб.“ — каза съпругът на тяхната златна сватба.
Върнах се у дома по-рано и чух разговор зад вратата. Това, което каза мъжът ми, се оказа неприятна изненада Screenshot_25
  • Без категория

Върнах се у дома по-рано и чух разговор зад вратата. Това, което каза мъжът ми, се оказа неприятна изненада

Иван Димитров Пешев юни 8, 2025
В приглушения полумрак на есенната вечер Алина седеше сама в кухнята. Тихият дъжд ромолеше по прозореца, чашата...
Read More Read more about Върнах се у дома по-рано и чух разговор зад вратата. Това, което каза мъжът ми, се оказа неприятна изненада
Пристигнах за НАСЛЕДСТВОТО си в ИМОТА на вуйчо ми… А на прага ме посрещна неговият роден син, за когото никой не знаеше. Screenshot_20
  • Без категория

Пристигнах за НАСЛЕДСТВОТО си в ИМОТА на вуйчо ми… А на прага ме посрещна неговият роден син, за когото никой не знаеше.

Иван Димитров Пешев юни 8, 2025
Когато адвокатът каза: „Очакват ви в имението на Виктор в събота в десет сутринта“, аз механично кимнах....
Read More Read more about Пристигнах за НАСЛЕДСТВОТО си в ИМОТА на вуйчо ми… А на прага ме посрещна неговият роден син, за когото никой не знаеше.
МОЯТА ПО-МАЛКА СЕСТРА МИ ОТНЕ ГОДЕНИКА И МЕ ПОКАНИ НА СВАТБАТА ИМ — НО ТЯ НЯМАШЕ ИДЕЯ, ЧЕ ТОВА БЕШЕ САМО НАЧАЛОТО НА МОЯТА ПОБЕДА. Screenshot_17
  • Без категория

МОЯТА ПО-МАЛКА СЕСТРА МИ ОТНЕ ГОДЕНИКА И МЕ ПОКАНИ НА СВАТБАТА ИМ — НО ТЯ НЯМАШЕ ИДЕЯ, ЧЕ ТОВА БЕШЕ САМО НАЧАЛОТО НА МОЯТА ПОБЕДА.

Иван Димитров Пешев юни 8, 2025
Сестрата на Патриша отне годеника ѝ, но предателството не бе достатъчно; тя искаше да отпразнува малката си...
Read More Read more about МОЯТА ПО-МАЛКА СЕСТРА МИ ОТНЕ ГОДЕНИКА И МЕ ПОКАНИ НА СВАТБАТА ИМ — НО ТЯ НЯМАШЕ ИДЕЯ, ЧЕ ТОВА БЕШЕ САМО НАЧАЛОТО НА МОЯТА ПОБЕДА.
ПОДСЛУШАХ МЪЖА СИ ДА КАЗВА: „ЖЕНА МИ ГОТВИ И ЧИСТИ ТОАЛЕТНИ, ДОКАТО АЗ СЪМ ТУК С ТЕБ, ЛЮБОВ МОЯ.“ Screenshot_15
  • Без категория

ПОДСЛУШАХ МЪЖА СИ ДА КАЗВА: „ЖЕНА МИ ГОТВИ И ЧИСТИ ТОАЛЕТНИ, ДОКАТО АЗ СЪМ ТУК С ТЕБ, ЛЮБОВ МОЯ.“

Иван Димитров Пешев юни 8, 2025
В един четвъртък вечерта, Брайън влезе през вратата, тананикайки си някаква мелодия. „Голяма новина!“ обяви той. „Утре...
Read More Read more about ПОДСЛУШАХ МЪЖА СИ ДА КАЗВА: „ЖЕНА МИ ГОТВИ И ЧИСТИ ТОАЛЕТНИ, ДОКАТО АЗ СЪМ ТУК С ТЕБ, ЛЮБОВ МОЯ.“
Телефонният звън в апартамента завари Елиът до печката. В тигана цвърчеше омлет, изпълвайки кухнята с аромат на чесън и разтопено масло. Той избърса ръце в кърпата и хвърли раздразнен поглед към екрана – номерът беше непознат. Screenshot_4
  • Без категория

Телефонният звън в апартамента завари Елиът до печката. В тигана цвърчеше омлет, изпълвайки кухнята с аромат на чесън и разтопено масло. Той избърса ръце в кърпата и хвърли раздразнен поглед към екрана – номерът беше непознат.

Иван Димитров Пешев юни 8, 2025
Телефонният звън в апартамента завари Елиът до печката. В тигана цвърчеше омлет, изпълвайки кухнята с аромат на...
Read More Read more about Телефонният звън в апартамента завари Елиът до печката. В тигана цвърчеше омлет, изпълвайки кухнята с аромат на чесън и разтопено масло. Той избърса ръце в кърпата и хвърли раздразнен поглед към екрана – номерът беше непознат.
БЪРЗАЙКИ ЗА СВАТБАТА СИ, ТОЙ КУПИ ЦВЕТЯ ОТ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ КРАЙ ПЪТЯ… НО ПРЕДИ ДА ДОСТИГНЕ ДО РИТУАЛНАТА ЗАЛА, НАМЕРИ БЕЛЕЖКА В БУКЕТА — И ОТМЕНИ ВСИЧКО! Screenshot_27
  • Без категория

БЪРЗАЙКИ ЗА СВАТБАТА СИ, ТОЙ КУПИ ЦВЕТЯ ОТ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ КРАЙ ПЪТЯ… НО ПРЕДИ ДА ДОСТИГНЕ ДО РИТУАЛНАТА ЗАЛА, НАМЕРИ БЕЛЕЖКА В БУКЕТА — И ОТМЕНИ ВСИЧКО!

Иван Димитров Пешев юни 7, 2025
Встрани от дългото, прашно шосе — там, където никой не спира, освен ако наистина не се налага...
Read More Read more about БЪРЗАЙКИ ЗА СВАТБАТА СИ, ТОЙ КУПИ ЦВЕТЯ ОТ МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ КРАЙ ПЪТЯ… НО ПРЕДИ ДА ДОСТИГНЕ ДО РИТУАЛНАТА ЗАЛА, НАМЕРИ БЕЛЕЖКА В БУКЕТА — И ОТМЕНИ ВСИЧКО!
Никога не бях мислил много за съдбата, докато не срещнах Кати. Тя нахлу в живота ми преди три месеца и само за няколко седмици го превзе изцяло. Хората ме наричаха луд, че ѝ предложих брак само след месец, но не можех да отрека как всичко си идваше на мястото с нея. Screenshot_20
  • Без категория

Никога не бях мислил много за съдбата, докато не срещнах Кати. Тя нахлу в живота ми преди три месеца и само за няколко седмици го превзе изцяло. Хората ме наричаха луд, че ѝ предложих брак само след месец, но не можех да отрека как всичко си идваше на мястото с нея.

Иван Димитров Пешев юни 7, 2025
Никога не бях мислил много за съдбата, докато не срещнах Кати. Тя нахлу в живота ми преди...
Read More Read more about Никога не бях мислил много за съдбата, докато не срещнах Кати. Тя нахлу в живота ми преди три месеца и само за няколко седмици го превзе изцяло. Хората ме наричаха луд, че ѝ предложих брак само след месец, но не можех да отрека как всичко си идваше на мястото с нея.

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 145 146 147 148 149 150 151 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Вижте какви продукти са ви необходими:
  • Не е от нашия род. Десет години ви го говоря, а вие ме изкарвате луда.
  • Извънредно! Намериха мъртъв с куршум в главата полицейски шеф, охраняващ изборите 😥
  • Разкриха голямата тайна на Борисов по БТВ! Защо гласува за Гюров😱
  • Ако Румен Радев и „Прогресивна България“ не си направят сериозен анализ за спада на гласове на формацията му след президентските избори
  • Да отиде човек до урната и да гласува е отговорност, която се възпитава от родители и учители. Това е мнението на актьора Филип Буков, който сподели, че на балотажа ще гласува заедно с майка си и баба си.
  • Подигравка! Десислава Радева с култов музикален поздрав към Гюров и Кандев след загубата на балотажа
  • Беквокалистът на популярната руска група „Любе“ Алексей Тарасов е починал на 64-годишна възраст след тежка борба с две онкологични заболявания. Музикантът е издъхнал на 30 октомври, съобщава Telegram каналът Mash.
  • „Безразличието и мълчанието на тези, които иначе не искат да има война и дронове, да живеят при путин, връща в пакет точно това, което уж не са искали. Интересно, това страх от позиция ли е, конюнктура ли е, траене да не ти пишат на лични.
  • Военно апелативният съд отмени определението на военен съд София и наложи на подсъдимия офицер Мартин Варадинов мярка „подписка“.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.