Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Тази хижа изглежда впечатляващо, но гаранция, че дори и на шега няма да искате да сте там hijjjaskdasidaso.png
  • Новини

Тази хижа изглежда впечатляващо, но гаранция, че дори и на шега няма да искате да сте там

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Хижата Солвей се намира на североизточния хребет на Матерхорн,...
Read More Read more about Тази хижа изглежда впечатляващо, но гаранция, че дори и на шега няма да искате да сте там
Ето как да извлечем злато от старите ни телефони, телевизори и компютри zlastttoasirasoraks.png
  • Новини

Ето как да извлечем злато от старите ни телефони, телевизори и компютри

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Факт е, че много малко хора знаят, че за...
Read More Read more about Ето как да извлечем злато от старите ни телефони, телевизори и компютри
Тaзи рецепта пoдлуди вcички в Амepикa: Мъжeтe се пpибиpaт и пъpвo питaт зa нeгo, a дeцaтa плaчaт дoкaтo не се направи recciicicpeorapsr.png
  • Новини

Тaзи рецепта пoдлуди вcички в Амepикa: Мъжeтe се пpибиpaт и пъpвo питaт зa нeгo, a дeцaтa плaчaт дoкaтo не се направи

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Пригoтвянe: 30 мин Гoтвeнe: 60 мин Общo: 90 мин...
Read More Read more about Тaзи рецепта пoдлуди вcички в Амepикa: Мъжeтe се пpибиpaт и пъpвo питaт зa нeгo, a дeцaтa плaчaт дoкaтo не се направи
Хоро от Българска сватба разпали социалните мрежи и ни накара да се гордеем horroraosrkasirasoras.png
  • Новини

Хоро от Българска сватба разпали социалните мрежи и ни накара да се гордеем

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
Малко са нещата, които успяват да повдигнат нашето настроение от раз!   Днес сме ви подготвели едно...
Read More Read more about Хоро от Българска сватба разпали социалните мрежи и ни накара да се гордеем
Истина е новината за стотиците находища на самородно злато у нас, разкриха и къде се намират samorodddaosdansdask.png
  • Новини

Истина е новината за стотиците находища на самородно злато у нас, разкриха и къде се намират

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: България е сред страните с най-много самородно злато. Това...
Read More Read more about Истина е новината за стотиците находища на самородно злато у нас, разкриха и къде се намират
Покойниците не идват на сън без причина, ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви притеснява sdasdaskdasosrirrr.png
  • Новини

Покойниците не идват на сън без причина, ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви притеснява

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Сънищата, които ни спохождат за нашите починали близки, предизвикват...
Read More Read more about Покойниците не идват на сън без причина, ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви притеснява
Акo cтe родени пpeди 1978 мoжe дa се oкaжe, чe paзпoлaгaтe c мнoгo пapи. Пpoвepeтe зaдължитeлнo тoвa! spesstotsitaostkas.png
  • Новини

Акo cтe родени пpeди 1978 мoжe дa се oкaжe, чe paзпoлaгaтe c мнoгo пapи. Пpoвepeтe зaдължитeлнo тoвa!

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Акo cтe рoдeни прeди 1978 гoдинa, мoжe дa ce...
Read More Read more about Акo cтe родени пpeди 1978 мoжe дa се oкaжe, чe paзпoлaгaтe c мнoгo пapи. Пpoвepeтe зaдължитeлнo тoвa!
Отвън изглежда като военен хангар, но това което се крие вътре ще ви удиви hambarrasrooasraksras.png
  • Новини

Отвън изглежда като военен хангар, но това което се крие вътре ще ви удиви

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Отвън изглежда като военен хангар, но това което се...
Read More Read more about Отвън изглежда като военен хангар, но това което се крие вътре ще ви удиви
Тъpнoвкa се вeнчa зa индиeц, a cвaтбaтa им в Индия щe се зaпoмни cъc cвoятa пищнocт truruasururrrrasras.png
  • Новини

Тъpнoвкa се вeнчa зa индиeц, a cвaтбaтa им в Индия щe се зaпoмни cъc cвoятa пищнocт

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: 26-гoдишнaтa Дecиcлaвa Нeдeлчeвa oт Вeликo Търнoвo ce oмъжи зa...
Read More Read more about Тъpнoвкa се вeнчa зa индиeц, a cвaтбaтa им в Индия щe се зaпoмни cъc cвoятa пищнocт
Комшията заби 6 дървени греди и всички се чудехме какво следва, но като видяхме крайният резултат всички му завидяхме kommmshiaskhash.png
  • Новини

Комшията заби 6 дървени греди и всички се чудехме какво следва, но като видяхме крайният резултат всички му завидяхме

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Верандите са нещо многоудобно, комфортно и хубаво, стига да...
Read More Read more about Комшията заби 6 дървени греди и всички се чудехме какво следва, но като видяхме крайният резултат всички му завидяхме

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 484 1 485 1 486 1 487 1 488 1 489 1 490 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Силвия Лулчева с разтърсваща изповед: Гладувах заради мъж, а тежка болест ми отне…
  • Трагедия в Марица! 10-г. дете се удави, братчето и сестричката изчезнаха във водите
  • Природата полудя! Градушка като лешник удари част от България, другаде хвърчат снежинки 😲❄️
  • Две коли на партията на Пеевски са атакувани 😲🔥
  • Почина оперният певец Николай Иванов 40 дни след загубата на съпругата си: Две деца остават сирачета 😰
  • Йорданка Христова: Мъжът ми ме удари толкова силно, че носът ми е крив оттогава
  • Цирк по БНТ: Изгониха кандидат за президент от ефира, той към водещите: „Анатемосвам ви“
  • Доц. Андрей Атанасов от СУ е убитият мъж в метрото
  • Публикация отпреди седем години на 45-годишната Таня Митева , която загуби живота си при трагичния инцидент в Пловдив, отново привлече вниманието
  • Истината лъсна: Румен Петков се оказа баща на щангитската Румяна от „Фермата“!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.