Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Наближава Томина неделя, наричана още Великден на мъртвите – ето какво за нищо на света да не правите в този свят ден tttoasktasmtnas.png
  • Новини

Наближава Томина неделя, наричана още Великден на мъртвите – ето какво за нищо на света да не правите в този свят ден

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
На 23 април християнският свят чества Томина Неделя – всъщност празникът е с подвижна дата и се...
Read More Read more about Наближава Томина неделя, наричана още Великден на мъртвите – ето какво за нищо на света да не правите в този свят ден
Бялото злато за тялото ви- като научих колко е полезно веднага започнах поне веднъж на ден да ям от него whitastasitjsatkast.png
  • Новини

Бялото злато за тялото ви- като научих колко е полезно веднага започнах поне веднъж на ден да ям от него

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
Наскоро маслото загуби позицията си сред храната. Казват, че има много холестерол, вреди на фигурата и т.н. Но заслужава...
Read More Read more about Бялото злато за тялото ви- като научих колко е полезно веднага започнах поне веднъж на ден да ям от него
Мaлкaтa плoвдивчaнкa Димaнa бe пpизнaтa oт САЩ зa №1 в мaтeмaтикaтa daskyasyiaskyasodiasd.png
  • Новини

Мaлкaтa плoвдивчaнкa Димaнa бe пpизнaтa oт САЩ зa №1 в мaтeмaтикaтa

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Плoвдивcкият тaлaнт Димaнa Прaмaтaрoвa зaвoювa титлaтa aбcoлютeн шaмпиoн нa...
Read More Read more about Мaлкaтa плoвдивчaнкa Димaнa бe пpизнaтa oт САЩ зa №1 в мaтeмaтикaтa
Да, истина е вестта за Любо Киров lidsaudkasdkasodasi.jpg
  • Новини

Да, истина е вестта за Любо Киров

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Предаването “Гласът на България” ще се промени тотално в...
Read More Read more about Да, истина е вестта за Любо Киров
Зов за помощ! 39-годишен бургазлия се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина chasjhuashjasjdaskdas.png
  • Новини

Зов за помощ! 39-годишен бургазлия се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
39-годишният Ненко Михов от Бургас е с диагноза тумор на гръбнака и се нуждае спешно от средства...
Read More Read more about Зов за помощ! 39-годишен бургазлия се нуждае спешно от средства за лечение в чужбина
В мрежата: Знам истината за бебето на Камелия, повече глупости не ми се слушат, затова си отварям устата mrerjasjrjasjtasktas.jpg
  • Новини

В мрежата: Знам истината за бебето на Камелия, повече глупости не ми се слушат, затова си отварям устата

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Камелия вече е щастлива и горда майка, а новината...
Read More Read more about В мрежата: Знам истината за бебето на Камелия, повече глупости не ми се слушат, затова си отварям устата
Жена спасява моторист, който пада тежко от мотоциклет, на следващия ден цяла банда идва при нея и дъщеря й baiiaisdkaskdasd.png
  • Новини

Жена спасява моторист, който пада тежко от мотоциклет, на следващия ден цяла банда идва при нея и дъщеря й

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Майка спаси живота на тежко ранен моторист на отдалечена...
Read More Read more about Жена спасява моторист, който пада тежко от мотоциклет, на следващия ден цяла банда идва при нея и дъщеря й
Милен Цветков: Не ми се умира по този начин между някакви ламарини milenncncasnvask.png
  • Новини

Милен Цветков: Не ми се умира по този начин между някакви ламарини

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Днес се навършват 3 години от смъртта на Милен...
Read More Read more about Милен Цветков: Не ми се умира по този начин между някакви ламарини
Акад. Атанас Атанасов: Който иска, да яде годжи бери, аз избирам шипката addasdaskykaskyasy.png
  • Новини

Акад. Атанас Атанасов: Който иска, да яде годжи бери, аз избирам шипката

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Храненето с местни храни има пряка връзка със здравословното...
Read More Read more about Акад. Атанас Атанасов: Който иска, да яде годжи бери, аз избирам шипката
Марина пазарува в голяма верига и пропищя: Цената на етикета една, а на касата плащаш друга dasyaksyaisdkasdoasdi.png
  • Новини

Марина пазарува в голяма верига и пропищя: Цената на етикета една, а на касата плащаш друга

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Разминаване между цените на хранителните продукти на етикетите и...
Read More Read more about Марина пазарува в голяма верига и пропищя: Цената на етикета една, а на касата плащаш друга

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 540 1 541 1 542 1 543 1 544 1 545 1 546 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Войната на хоризонта на България! Генерал Радев с извънредно съобщение
  • Атлантиците: Митрофанова трябва незабавно да бъде изгонена от България
  • Съдът към задържаната проф. Генева: Не можем да ви пуснем по белия свят да вършите престъпления
  • Богдана Карадочева: Живея без стотинка пенсия! Не ми признават трудовия стаж, а от 15-годишна съм на сцената
  • Синът на Корнелия Нинова създава суперроботи на бъдещето в САЩ
  • Арестуваната шефка в „Св. Георги“ си изкарвала и по 5 бона от телефонни консултации
  • След 5 години в Испания Зуека се завръща в България – Виж защо
  • Скопие с налудничава версия за Ива Михайлова – Здравният им министър се закани, че идва в София да разреши случая
  • 80-годишен е мъжът, който беше открит в безпомощно състояние в асансьор на метростанция „Жолио Кюри”, а по-късно почина в болница.
  • Окръжният съд в Хасково взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 32-годишната Атанаска Даскалова и 14-годишния ѝ син, обвинени за умишленото убийство на 67-годишен мъж в Димитровград.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.