Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Мария Силвестър: Целият екип на Бригада нов дом спря времето Screenshot_29
  • Без категория

Мария Силвестър: Целият екип на Бригада нов дом спря времето

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2025
„Бригада нов дом“ се завърна в ефира на bTV на 15 февруари, а с новия сезон дойдоха...
Read More Read more about Мария Силвестър: Целият екип на Бригада нов дом спря времето
СЛЕД СМЪРТТА НА СЪПРУГА МИ РАЗДЕЛИХ НАСЛЕДСТВОТО С ПО-МАЛКИЯ СИ СИН, НО НЕ ОСТАВИХ НИЩО НА ПО-ГОЛЕМИЯ. ДАЛИ ДОПУСНАХ ГРЕШКА? Screenshot_28
  • Без категория

СЛЕД СМЪРТТА НА СЪПРУГА МИ РАЗДЕЛИХ НАСЛЕДСТВОТО С ПО-МАЛКИЯ СИ СИН, НО НЕ ОСТАВИХ НИЩО НА ПО-ГОЛЕМИЯ. ДАЛИ ДОПУСНАХ ГРЕШКА?

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2025
Когато съпругът ми почина, светът ми се срина. Прекарахме заедно повече от тридесет години – години на...
Read More Read more about СЛЕД СМЪРТТА НА СЪПРУГА МИ РАЗДЕЛИХ НАСЛЕДСТВОТО С ПО-МАЛКИЯ СИ СИН, НО НЕ ОСТАВИХ НИЩО НА ПО-ГОЛЕМИЯ. ДАЛИ ДОПУСНАХ ГРЕШКА?
НИМХ коригира прогнозата си за след снега: Не минус 15, а минус 20 градуса Screenshot_23
  • Без категория

НИМХ коригира прогнозата си за след снега: Не минус 15, а минус 20 градуса

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2025
В сряда снеговалежите ще отслабнат и до вечерта навсякъде ще спрат; повече по количество ще са все...
Read More Read more about НИМХ коригира прогнозата си за след снега: Не минус 15, а минус 20 градуса
Голяма новина от Брюксел за България и приема на еврото Screenshot_22
  • Без категория

Голяма новина от Брюксел за България и приема на еврото

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2025
Целта на България да приеме еврото от 1 януари 2026 е реалистична. Това обяви в Брюксел еврокомисарят...
Read More Read more about Голяма новина от Брюксел за България и приема на еврото
Преобърна се животът на Мартин от „Бригада нов дом“ Screenshot_6
  • Без категория

Преобърна се животът на Мартин от „Бригада нов дом“

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2025
Мартин от „Бригада нов дом“ стана водещ на БТВ. Той разказа Започна седмият сезон на „Бригада нов...
Read More Read more about Преобърна се животът на Мартин от „Бригада нов дом“
Обявиха нова дата за протест срещу Билла, Лидл, Кауфланд, Метро, Фантастико и другите вериги Screenshot_2
  • Без категория

Обявиха нова дата за протест срещу Билла, Лидл, Кауфланд, Метро, Фантастико и другите вериги

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2025
И този четвъртък – 20 февруари, се очертава след миналия като ден за бойкот на магазини за...
Read More Read more about Обявиха нова дата за протест срещу Билла, Лидл, Кауфланд, Метро, Фантастико и другите вериги
Не рецепта, а съкровище! Най-вкусните мъфини се правят ето така – сочни, леко влажни и изскачат от кошничките, докато се пекат Screenshot_27
  • Без категория

Не рецепта, а съкровище! Най-вкусните мъфини се правят ето така – сочни, леко влажни и изскачат от кошничките, докато се пекат

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2025
Най-добрата рецепта за мъфини в света! Влажни и вкусни, топят се между устните, докато ги ядеш… Ако...
Read More Read more about Не рецепта, а съкровище! Най-вкусните мъфини се правят ето така – сочни, леко влажни и изскачат от кошничките, докато се пекат
Мария Силвестър: Това беше най-страшното нещо, което съм виждала Screenshot_24
  • Без категория

Мария Силвестър: Това беше най-страшното нещо, което съм виждала

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2025
„Бригада нов дом“ се завърна в ефира на bTV на 15 февруари. Мотото на новия сезон е...
Read More Read more about Мария Силвестър: Това беше най-страшното нещо, което съм виждала
Бебето беше на само два месеца, когато Робинсън се събудиха една нощ от силно лаене Screenshot_10
  • Без категория

Бебето беше на само два месеца, когато Робинсън се събудиха една нощ от силно лаене

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2025
Семейство Робинсън започна да подготвя детската стая, веднага щом се установиха в новия си дом, за да...
Read More Read more about Бебето беше на само два месеца, когато Робинсън се събудиха една нощ от силно лаене
Още един майстор напусна „Бригада нов дом“ Screenshot_4
  • Без категория

Още един майстор напусна „Бригада нов дом“

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2025
„Бригaдa нoв дoм“ прoдължaвa без oще един мaйстoр. Тoвa се рaзбрa в първия епизoд oт нoвия сезoн...
Read More Read more about Още един майстор напусна „Бригада нов дом“

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 170 171 172 173 174 175 176 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • На истински прецедент станаха свидетели тази вечер зрителите на музикалното шоу “Гласът на България”. Един от треньорите – Иван Лечев, направи нещо невиждано до този момент в предаването.
  • Двойна трагедия за певица на Слави и „Ку-ку бенд“! Първо загуби мъжа си, а сега и работата си в 7/8 ТВ
  • На 95-годишна възраст ни напусна доц. д-р Дора Пенчева – един от доайените на офталмологията във Варна, уважаван лекар, преподавател и учен, посветил професионалния си път на грижата за зрението и подготовката на бъдещите лекари. За кончината съобщават от МУ – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“.
  • Надежда Нейнски: Правителството иска да умилостиви Путин. Управляващите се надяват, че като се снишим, ще се защитим от ударите
  • Сашо Кадиев разплака България: Смъртта е много по-близо до майка ми
  • НОВО 20 с коледната добавка! Властта взе неочаквано решение. Вижте повече..👇👇
  • Бившата икономка на Лепа Брена разкри: „Никога няма да забравя как се държеше с мен и семейството ми“
  • Преди 15 минути дойде новината от Бойко Борисов: Няма да…Вижте повече
  • Георги Кандев показа дома си и отговори на обвиненията: „Ето го големия палат!“ Вижте повече
  • Спечели я за отбора си, но не я избра за двубоите: решението на Мария Илиева предизвика зрителско недоволство

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.