Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Булка, работеща със специални деца, получила невероятна изненада zdasgasndaskdas
  • Без категория

Булка, работеща със специални деца, получила невероятна изненада

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
Синтия Бонфантe Пeрeйра живee в Бразилия и работи като логопeд с дeца, страдащи от синдрома на Даун....
Read More Read more about Булка, работеща със специални деца, получила невероятна изненада
Три деца държани в плен от родителите си, свидетели са на убийството на дядо си dasdasudaskdas.png
  • Новини

Три деца държани в плен от родителите си, свидетели са на убийството на дядо си

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
Момичетата разказват, че две години са живели без ток и често са били бити от родителите си....
Read More Read more about Три деца държани в плен от родителите си, свидетели са на убийството на дядо си
Внезапна смърт потресе българския спорт: Наш футболен шеф почина на 51 години ffittiaskbasjdas.png
  • Новини

Внезапна смърт потресе българския спорт: Наш футболен шеф почина на 51 години

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
Поредна смърт потресе българския футбол. Почина шефът на Ферион (Кубратово) Иво Бонев, съобщи “Витоша нюз”. Той си...
Read More Read more about Внезапна смърт потресе българския спорт: Наш футболен шеф почина на 51 години
Гладували ли сме по времето на соца? Шокираща изповед на една 60-годишна жена gladaodkasvlaskdas.png
  • Новини

Гладували ли сме по времето на соца? Шокираща изповед на една 60-годишна жена

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
Гледам снимките на безплатните закуски в училищата, чета дискусиите из интернет и съм просто ужасена.Искам да споделя...
Read More Read more about Гладували ли сме по времето на соца? Шокираща изповед на една 60-годишна жена
Бях убита. Но се явих в съня на сестра ми и й разказах всичко spxasifkasodask.png
  • Новини

Бях убита. Но се явих в съня на сестра ми и й разказах всичко

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
През целия си живот нетърпеливо търсим потвърждение за живота на душата след смъртта. Копнеем за това знание,...
Read More Read more about Бях убита. Но се явих в съня на сестра ми и й разказах всичко
Кипърски кюфтета: Приятелката ми даде тайната рецепта – с 250 гр.кайма храни 4 гърла! kispasorkaskdas.png
  • Новини

Кипърски кюфтета: Приятелката ми даде тайната рецепта – с 250 гр.кайма храни 4 гърла!

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
Една моя стара приятeлка ми разкри тази рeцeпта за кипърски кюфтeта , вeднага ги приготвих и останах...
Read More Read more about Кипърски кюфтета: Приятелката ми даде тайната рецепта – с 250 гр.кайма храни 4 гърла!
Взеха си панелка в София: 32 квадрата от 1962! Безумие – как ще се съберат?! Ами не само се събраха, че и за гости място имат feffqfastasdas.png
  • Новини

Взеха си панелка в София: 32 квадрата от 1962! Безумие – как ще се съберат?! Ами не само се събраха, че и за гости място имат

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
За да превърнете  стария апартамент в лъскав нов дом , не ви трябва вълшебна фея и 1 желание!...
Read More Read more about Взеха си панелка в София: 32 квадрата от 1962! Безумие – как ще се съберат?! Ами не само се събраха, че и за гости място имат
Горките, как ли живеят на 30 квадрата? Толкова е само холът вкъщи! Е, бих разменила целия апартамент за техните 30 квадрата – уникално! goraksriasdkasdoask.png
  • Новини

Горките, как ли живеят на 30 квадрата? Толкова е само холът вкъщи! Е, бих разменила целия апартамент за техните 30 квадрата – уникално!

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
Мечтаният дом  не винаги трябва да изглежда като замък, така че да се чувствате комфортно в него....
Read More Read more about Горките, как ли живеят на 30 квадрата? Толкова е само холът вкъщи! Е, бих разменила целия апартамент за техните 30 квадрата – уникално!
Ето 21-годишното момиче, което успя да си купи апартамент само, да го ремонтира и обзаведе asgaksdoasdkasdas.png
  • Новини

Ето 21-годишното момиче, което успя да си купи апартамент само, да го ремонтира и обзаведе

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
Както и у нас, така и във Великобритания, повечето млади хора мечтаят един ден да си купят...
Read More Read more about Ето 21-годишното момиче, което успя да си купи апартамент само, да го ремонтира и обзаведе
Турски журналист откри гроба на голямата любов на Ататюрк в София atatasuraskdas.jpg
  • Новини

Турски журналист откри гроба на голямата любов на Ататюрк в София

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
Турски журналист откри гроба на голямата любов на Мустафа Кемал Ататюрк в София. След дълги проучвания журналистът...
Read More Read more about Турски журналист откри гроба на голямата любов на Ататюрк в София

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 749 1 750 1 751 1 752 1 753 1 754 1 755 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • 15-годишно момиче се събуди в ковчега на собственото си погребение
  • Ето от какво се предполага, че е починал Румен Колев от „Гласът на България“
  • Турската звезда Чаатай Улусой в България – посети родното село на баща си
  • Младата жена подготвяла сватба с любимия си след няколко месеца. Леля ѝ разказа пред Флагман.бг за последното пътуване и огромната загуба
  • Русия стои зад агресията в Черно море от 2014 г. насам, а ударите по кораби край Бяла и Крапец са видима ескалация, която застрашава пряко българските интереси
  • Адв. Агова: Мегеров ме убеди, че не той е убил г-н Филипов
  • Тихомир Кирчев от Стара Загора иска на свобода
  • Сложете зелето тази седмица: 5 грешки, които го размекват
  • Ал-Йо: “Най-накрая трябва да се каже на самозабравилия се диктатор Путин, че трябва да спре войната”
  • Мокър сняг вали в района на проходите Превала, Рожен и Пампорово, съобщиха от Областното пътно управление (ОПУ) в Смолян.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.