Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Дакота е със 7 деца и не може да се справи с кредитите и сметките, когато получава бележка, от която сълзи потичат по бузите му dasdasktastas.png
  • Новини

Дакота е със 7 деца и не може да се справи с кредитите и сметките, когато получава бележка, от която сълзи потичат по бузите му

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
Дакота Нелсън и неговата съпруга Рейм са родители на 7 деца и живеят нормално, когато един ден тя...
Read More Read more about Дакота е със 7 деца и не може да се справи с кредитите и сметките, когато получава бележка, от която сълзи потичат по бузите му
Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят sgasashasdas.jpg
  • Новини

Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
Шери Родс е майка на три деца, която вчера и била диагностицирана с рак на гърдата. Тя...
Read More Read more about Откриха ми рак на гърдата, моля, не пренебрегвайте този симптом и споделете, искам всички жени да видят
Един мъж в концентрационен лагер тайно реже кичур от косата на любимата си. 65 години по-късно, той успява да направи lsidasjdasd.png
  • Новини

Един мъж в концентрационен лагер тайно реже кичур от косата на любимата си. 65 години по-късно, той успява да направи

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
Това e eдна история, която e по-скоро като сцeнарий за филм, отколкото рeалност, но e истинска. Тя...
Read More Read more about Един мъж в концентрационен лагер тайно реже кичур от косата на любимата си. 65 години по-късно, той успява да направи
Служител на гробища прегледа записите от охранителната камера и остана без думи от видяното sdhdfjfghf.png
  • Новини

Служител на гробища прегледа записите от охранителната камера и остана без думи от видяното

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
Шокиращи кадри показват момента, когато стадо от 400 крави разбили оградата и влезли в местните гробища, оставяйки...
Read More Read more about Служител на гробища прегледа записите от охранителната камера и остана без думи от видяното
Истинска история: Няма да повярвате, какво открили спасителите в руините на земетресение! gashsahdfgfd.png
  • Новини

Истинска история: Няма да повярвате, какво открили спасителите в руините на земетресение!

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
След като земетресението в Китай успокоило, спасителите се втурнали през останките да търсят оцелели. През праха и...
Read More Read more about Истинска история: Няма да повярвате, какво открили спасителите в руините на земетресение!
Жена от Благоевград вида колата си надраскана, но намери бележка на стъклото-Няма да повярвате какво пишеше! fshashasdas.png
  • Новини

Жена от Благоевград вида колата си надраскана, но намери бележка на стъклото-Няма да повярвате какво пишеше!

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
Жена от Благоевград остана неприятно изненадана, когато откри върху паркирания си автомобил грозна драскотина. Ядът й обаче...
Read More Read more about Жена от Благоевград вида колата си надраскана, но намери бележка на стъклото-Няма да повярвате какво пишеше!
Съпругът се връща от работа и заварва пълен хаос у дома-Когато разбира причината, си затваря устата shashasdash.png
  • Новини

Съпругът се връща от работа и заварва пълен хаос у дома-Когато разбира причината, си затваря устата

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
Слeд eдин нормалeн дeн в офиса, съпруг и баща на три дeца, сe прибира изтощeн. Но когато...
Read More Read more about Съпругът се връща от работа и заварва пълен хаос у дома-Когато разбира причината, си затваря устата
В маршрутката-Ето как реагира шофьорът, когато разбра, че нямам пари да му платя! masrashasras.png
  • Новини

В маршрутката-Ето как реагира шофьорът, когато разбра, че нямам пари да му платя!

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
Шофьорът погледна в огледалото въпросително, когато минах назад и започнах да ровя из чантата си, но така...
Read More Read more about В маршрутката-Ето как реагира шофьорът, когато разбра, че нямам пари да му платя!
Рядък роден феномен, за който учените нямат обяснение: Българка спи само по 2 часа вече 27 години! basfasdasg.png
  • Новини

Рядък роден феномен, за който учените нямат обяснение: Българка спи само по 2 часа вече 27 години!

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
Един от българските феномени, за който малко се знае, е благоевградчанката Катя Илиева, пред която учените са...
Read More Read more about Рядък роден феномен, за който учените нямат обяснение: Българка спи само по 2 часа вече 27 години!
Гръцки остров дава 10 000 долара, ако заживеете там grucaskdasd.png
  • Новини

Гръцки остров дава 10 000 долара, ако заживеете там

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
Антикитира е малък остров в Егейско море, който се намира между Крит и континенталната част на Гърция,...
Read More Read more about Гръцки остров дава 10 000 долара, ако заживеете там

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 781 1 782 1 783 1 784 1 785 1 786 1 787 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.