Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Жена спря дъха на медиците, като роди тризнаци и след ДНК-анализа всички бяха доста озадачени tsariaskras.png
  • Новини

Жена спря дъха на медиците, като роди тризнаци и след ДНК-анализа всички бяха доста озадачени

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
Млада жена от Ливърпул изуми лекарите по света, след като успя да роди еднояйчни тризнаци. Раждането на...
Read More Read more about Жена спря дъха на медиците, като роди тризнаци и след ДНК-анализа всички бяха доста озадачени
Булка разбра за изневерите на годеника си и му отмъсти пред всички на сватбата basusalsdkaso.png
  • Новини

Булка разбра за изневерите на годеника си и му отмъсти пред всички на сватбата

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
Тази история е стара като света – бъдеща булка разбра за изневерите на младоженеца в навечерието на...
Read More Read more about Булка разбра за изневерите на годеника си и му отмъсти пред всички на сватбата
Тази майка запали интернет: Няма да уча 5-годишния си син да чете, това е важно detasyfgngf.png
  • Новини

Тази майка запали интернет: Няма да уча 5-годишния си син да чете, това е важно

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
Няма да уча детето да чете на пет години. Не ме разбирайте погрешно, ние четем, но искам...
Read More Read more about Тази майка запали интернет: Няма да уча 5-годишния си син да чете, това е важно
Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него asnasniasldas.png
  • Новини

Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
Даниел Кубъруърт и Ашли Смит се запознали през 2015 година по време на отпуска в Крит.  ...
Read More Read more about Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него
Мъката на една възрастна жена: Дъще, защо ми заби нож в гърба, защо ме остави на улицата на стари години? gashasghkh.png
  • Новини

Мъката на една възрастна жена: Дъще, защо ми заби нож в гърба, защо ме остави на улицата на стари години?

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
Отношенията с дъщеря ми винаги са били малко напрегнати.   По-точно от деня, в който баща й...
Read More Read more about Мъката на една възрастна жена: Дъще, защо ми заби нож в гърба, защо ме остави на улицата на стари години?
Вместо пред олтара, тази булка трябваше да отиде в сватбената си рокля на гробищата oltasoraksroasr.png
  • Новини

Вместо пред олтара, тази булка трябваше да отиде в сватбената си рокля на гробищата

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
27-годишният Мърфи беше ударен от негов колега, в чиято кръв беше открит алкохол. На този ден тя...
Read More Read more about Вместо пред олтара, тази булка трябваше да отиде в сватбената си рокля на гробищата
За такова чудо не сме чували от Библията насам – девствена жена роди момченце! ashasdashasd.png
  • Новини

За такова чудо не сме чували от Библията насам – девствена жена роди момченце!

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
За такова чудо не сме чували от Библията насам – непорочно зачатие ! Новинарските хроники гръмнаха с...
Read More Read more about За такова чудо не сме чували от Библията насам – девствена жена роди момченце!
Таксиджията натисна клаксона, излезе крехка възрастна женица. Тази среща промени живота му taksisdjasidaksda.png
  • Новини

Таксиджията натисна клаксона, излезе крехка възрастна женица. Тази среща промени живота му

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
Пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като почаках няколко минути го натиснах отново. Това беше последният...
Read More Read more about Таксиджията натисна клаксона, излезе крехка възрастна женица. Тази среща промени живота му
Булка облече роклята на баба си и предизвика бурни аплодисменти-Вижте как е стояла първоначално на баба й bulksoskdasd.png
  • Новини

Булка облече роклята на баба си и предизвика бурни аплодисменти-Вижте как е стояла първоначално на баба й

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
Медисън Кантцер била част от тези редки случаи, в които момичето от най-ранна детска възраст знае каква...
Read More Read more about Булка облече роклята на баба си и предизвика бурни аплодисменти-Вижте как е стояла първоначално на баба й
Булка избяга, след като подслуша странния разговор на баща си с младоженеца blaskdsaodkas.png
  • Новини

Булка избяга, след като подслуша странния разговор на баща си с младоженеца

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
Момичето чу разговора между баща си и годеника си и не можеше да повярва на това, което...
Read More Read more about Булка избяга, след като подслуша странния разговор на баща си с младоженеца

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 814 1 815 1 816 1 817 1 818 1 819 1 820 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.