Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Фахрадин спаси жена си от рак с една рецепта, с която иска да помогне и на други болни хора fashasrasdasdas.png
  • Новини

Фахрадин спаси жена си от рак с една рецепта, с която иска да помогне и на други болни хора

Иван Димитров Пешев януари 7, 2023
Фахрадин Мухич обяви своята рецепта от джинджифил и мед, която помогна на сериозно болната му съпруга.   Казва, че...
Read More Read more about Фахрадин спаси жена си от рак с една рецепта, с която иска да помогне и на други болни хора
Гърми навсякъде сега: Размененото бебе изчезна! rasrasrzmsrnasr.png
  • Новини

Гърми навсякъде сега: Размененото бебе изчезна!

Иван Димитров Пешев януари 7, 2023
кадър Нова тв Съседи на Севда Михайлова – една от майките на разменените бебета в столична АГ-болница,...
Read More Read more about Гърми навсякъде сега: Размененото бебе изчезна!
И Мира Добрева бита от мъж, издаде шокиращи подробности за преживяното murasmriasroas.jpg
  • Новини

И Мира Добрева бита от мъж, издаде шокиращи подробности за преживяното

Иван Димитров Пешев януари 7, 2023
Актрисата Диана Димитрова далеч не е единствената известна българка, която е станала жертва на насилие. Оказа се,...
Read More Read more about И Мира Добрева бита от мъж, издаде шокиращи подробности за преживяното
Експерт: Ще видим вълна от българи, които се връщат от чужбина, за да работят тук sahasdasdsdd.jpg
  • Новини

Експерт: Ще видим вълна от българи, които се връщат от чужбина, за да работят тук

Иван Димитров Пешев януари 7, 2023
2022 г. беше най-добрата за хората, търсещи работа от началото на промените – година на рекорден ръст...
Read More Read more about Експерт: Ще видим вълна от българи, които се връщат от чужбина, за да работят тук
100-годишна жена: Жива съм благодарение на уискито и цигарите! dasdasdoaskdsa.png
  • Новини

100-годишна жена: Жива съм благодарение на уискито и цигарите!

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
Британката Дороти Хоув отпразнува своя 100 рожден ден и въпреки че пуши 84 години. Пенсионираната секретарка запалила първата си...
Read More Read more about 100-годишна жена: Жива съм благодарение на уискито и цигарите!
Притча за сляпата майчина любов: Веднъж при Бога дошла една жена. Тя била прегърбена под тежестта на един голям чувал ssaraprssiraskras.png
  • Новини

Притча за сляпата майчина любов: Веднъж при Бога дошла една жена. Тя била прегърбена под тежестта на един голям чувал

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
Главата й била наведена напред, а погледът й бил тревожен и бдителен. – Много си се уморила...
Read More Read more about Притча за сляпата майчина любов: Веднъж при Бога дошла една жена. Тя била прегърбена под тежестта на един голям чувал
Жена към съпруга си: Това не е тялото, в което ти се влюби!, а мъжът й отговори така, че стопли сърцата на хиляди! tqtqltasotast.png
  • Новини

Жена към съпруга си: Това не е тялото, в което ти се влюби!, а мъжът й отговори така, че стопли сърцата на хиляди!

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
Бременността променя всяка жена, както вътрешно, така и външно. Блогърката Лора Маза, която е майка на две...
Read More Read more about Жена към съпруга си: Това не е тялото, в което ти се влюби!, а мъжът й отговори така, че стопли сърцата на хиляди!
109-годишна жена казва, че избягването на мъжете е тайната на дългия живот shotalsdasdas.png
  • Новини

109-годишна жена казва, че избягването на мъжете е тайната на дългия живот

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
Джеси Галан е официално най-старата жена в Шотландия (109 години).Сега тя разкри тайната й на дълголетието си и...
Read More Read more about 109-годишна жена казва, че избягването на мъжете е тайната на дългия живот
Жена вижда разхождаща се чанта по средата на пътя. Когато тя поглежда вътре сърцето й спря ccahasyastast.png
  • Новини

Жена вижда разхождаща се чанта по средата на пътя. Когато тя поглежда вътре сърцето й спря

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
Малиса Луис закъсняваше за работа в началното училище, когато реши да направи кратък път през задънената улица...
Read More Read more about Жена вижда разхождаща се чанта по средата на пътя. Когато тя поглежда вътре сърцето й спря
Сестрата на Саня Борисова плени сърцето на красив арабски принц – истината за луксозния ѝ живот в Дубай sasnasddasds.png
  • Новини

Сестрата на Саня Борисова плени сърцето на красив арабски принц – истината за луксозния ѝ живот в Дубай

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
Наскоро медиите писаха за красивата сестра нa Caня Бopиcoвa – Иpeнa. Момичето е сред успешните наши модели...
Read More Read more about Сестрата на Саня Борисова плени сърцето на красив арабски принц – истината за луксозния ѝ живот в Дубай

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 828 1 829 1 830 1 831 1 832 1 833 1 834 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.