Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Слагам 2 зелеви листа в сутиена вечер, а на сутринта не спирам да благодаря! zaelasovaskdasd.jpg
  • Новини

Слагам 2 зелеви листа в сутиена вечер, а на сутринта не спирам да благодаря!

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
Зелевите листа действат като магнит за много проблеми в тялото ни. Зелето е много полезно и при...
Read More Read more about Слагам 2 зелеви листа в сутиена вечер, а на сутринта не спирам да благодаря!
Майка пред спешен кабинет: Беше като филм на ужасите ssahpasodasdsa.png
  • Новини

Майка пред спешен кабинет: Беше като филм на ужасите

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
Всички искат само пари, а не се дава никакво внимание, каза Теодора Йорданова „Бях подготвена какво ни...
Read More Read more about Майка пред спешен кабинет: Беше като филм на ужасите
Крадец се настани в необитаема вила за 10 дни и изпи всичката домашна ракия на собственика rakiaykasodkasd.png
  • Новини

Крадец се настани в необитаема вила за 10 дни и изпи всичката домашна ракия на собственика

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
Крадец обитавал чужд вилен имот, а впоследствие го обрал. Това съобщиха от Пресцентърът на ОДМВР-Разград. Сигналът е...
Read More Read more about Крадец се настани в необитаема вила за 10 дни и изпи всичката домашна ракия на собственика
Какво значи да си свекърва: Напук на прогнозите на всичките ми приятелки, истински го заобичах това момиче svekarkaskvaosdasd.png
  • Новини

Какво значи да си свекърва: Напук на прогнозите на всичките ми приятелки, истински го заобичах това момиче

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
Неделя е. Навън вали сняг. Ядосана съм защото едното ми дете трябва да излиза с колата в...
Read More Read more about Какво значи да си свекърва: Напук на прогнозите на всичките ми приятелки, истински го заобичах това момиче
Лекарите казват: Тази напитка премахва всички катрани и токсини от белите дробове само за 72 часа sgaskdasldaso.png
  • Новини

Лекарите казват: Тази напитка премахва всички катрани и токсини от белите дробове само за 72 часа

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
И пушачите, и непушачите трябва да пият тази напитка, за да изхвърлят токсините от белите дробове. За...
Read More Read more about Лекарите казват: Тази напитка премахва всички катрани и токсини от белите дробове само за 72 часа
Реаниматорът д-р Борис Таблов разтърси България с тези думи tasbasldoaskdas.png
  • Новини

Реаниматорът д-р Борис Таблов разтърси България с тези думи

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
Денят започва с реанимация. Обилно кървене, сърцето спира, надбягването с времето започва. След 40 минути предаваме пациентката...
Read More Read more about Реаниматорът д-р Борис Таблов разтърси България с тези думи
Няма как, ако един човек сега e със заплата от 1500 лева, да започне да взима 1500 евро, след като приемем еврото euerpaskdkasdoas.png
  • Новини

Няма как, ако един човек сега e със заплата от 1500 лева, да започне да взима 1500 евро, след като приемем еврото

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
Хранитe в другитe eвропeйски страни са по-eвтини и ако нe влeзeм в eврозоната щe изпаднeм в дупка,...
Read More Read more about Няма как, ако един човек сега e със заплата от 1500 лева, да започне да взима 1500 евро, след като приемем еврото
Поля и Митко от Един за друг станаха родители навръх Коледа ediadnasndnzdks.jpg
  • Новини

Поля и Митко от Един за друг станаха родители навръх Коледа

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
Една от любимите ни двойки от последния сезон на риалитито „Един за друг“, Поля и Митко, станаха...
Read More Read more about Поля и Митко от Един за друг станаха родители навръх Коледа
Поп фолк певицата Крисия е първата участничка в Ергенът 2 krasirkasodaskd.jpg
  • Новини

Поп фолк певицата Крисия е първата участничка в Ергенът 2

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
Наближава втори сезон на риалити формата „Ергенът“, излъчвано в ефира на bTV, а имената на 25-те дами,...
Read More Read more about Поп фолк певицата Крисия е първата участничка в Ергенът 2
Влюбен до уши: Добри разкри истината за връзката си с Глория dsaoasboasjbasb.png
  • Новини

Влюбен до уши: Добри разкри истината за връзката си с Глория

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
Здраво хлътнал изглежда Добромир Добрев – новият приятел на Глория, който е с 10-години по-малък от нея....
Read More Read more about Влюбен до уши: Добри разкри истината за връзката си с Глория

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 851 1 852 1 853 1 854 1 855 1 856 1 857 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.