Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
10 симптома, че сърцето ви ще спре скоро: Няма опасност да ви сполети, ако знаете за тези признаци saasastasrastast.png
  • Новини

10 симптома, че сърцето ви ще спре скоро: Няма опасност да ви сполети, ако знаете за тези признаци

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
Експертите казват, че безсимптомната смърт от спиране на сърцето няма да ви сполети, ако се идентифицират правилно...
Read More Read more about 10 симптома, че сърцето ви ще спре скоро: Няма опасност да ви сполети, ако знаете за тези признаци
Как да разпознаем злобните и отрицателни хора сред нас? 5 признака за хора с негативна душа negasoasitastas.png
  • Новини

Как да разпознаем злобните и отрицателни хора сред нас? 5 признака за хора с негативна душа

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
Склонни сме често да казваме, че предателствата в живота ни идват от хората, от които най-малко сме...
Read More Read more about Как да разпознаем злобните и отрицателни хора сред нас? 5 признака за хора с негативна душа
Бабите по майчина линия и внуците имат специална връзка-Ето защо това е така basbasbassatast.png
  • Новини

Бабите по майчина линия и внуците имат специална връзка-Ето защо това е така

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
Съществува специална връзка между бабите по майчина линия и внуците им, но това не е изненадващо. Те...
Read More Read more about Бабите по майчина линия и внуците имат специална връзка-Ето защо това е така
Легендарен наш тв водещ закъса, не е за вярване какво му дойде до главата vodedasidasdas.png
  • Новини

Легендарен наш тв водещ закъса, не е за вярване какво му дойде до главата

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
Няма как да не си спомните за Камен Воденичаров – емблематичният тв водещ и съосновател на хитовите...
Read More Read more about Легендарен наш тв водещ закъса, не е за вярване какво му дойде до главата
Ей такова чудо не се беше случвало на Тракия! Четирима гонят огромно прасе tasraskraksraos.png
  • Новини

Ей такова чудо не се беше случвало на Тракия! Четирима гонят огромно прасе

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
Необичайна случка се е разиграла на АМ “Тракия” преди отбивката за Ихтиман. На платното се е появило...
Read More Read more about Ей такова чудо не се беше случвало на Тракия! Четирима гонят огромно прасе
Юксел Кадриев стана певец и шашна всички с това видео ksdiasidasodasda.png
  • Новини

Юксел Кадриев стана певец и шашна всички с това видео

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
Юксел Кадриев явно е решил да остави траен спомен у всички тази Коледа. Новинарят от bTV седна...
Read More Read more about Юксел Кадриев стана певец и шашна всички с това видео
Спомен за Милен Пенев, роден на 13 април 1943 г., който си отиде само на 48 години при странни и неизяснени обстоятелства minasnasknasnas.png
  • Новини

Спомен за Милен Пенев, роден на 13 април 1943 г., който си отиде само на 48 години при странни и неизяснени обстоятелства

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
Намериха го на една пейка в Докторската градина в безпомощно състояние, с видими следи от побой, и...
Read More Read more about Спомен за Милен Пенев, роден на 13 април 1943 г., който си отиде само на 48 години при странни и неизяснени обстоятелства
Преди много години казах нещо на майка ми, без да се замисля. И до ден днешен сърцето ми се къса като се сетя pgaslglasglasga.png
  • Новини

Преди много години казах нещо на майка ми, без да се замисля. И до ден днешен сърцето ми се къса като се сетя

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
Всяка вечер майка ми влизаше в стаята ми, навеждаше се и ме целуваше по челото, отметваше косата...
Read More Read more about Преди много години казах нещо на майка ми, без да се замисля. И до ден днешен сърцето ми се къса като се сетя
Нож в гърба: Шофьор качи баща и син от Карнобат на стоп и попадна в страшен кошмар край Котел kaskgashashas.png
  • Новини

Нож в гърба: Шофьор качи баща и син от Карнобат на стоп и попадна в страшен кошмар край Котел

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
Полицейски служители разкриха извършителите на кражбата на 10 000 евро само за час в Сливенско, съобщиха от...
Read More Read more about Нож в гърба: Шофьор качи баща и син от Карнобат на стоп и попадна в страшен кошмар край Котел
Винаги от очите ми потичат сълзи, когато се сетя какво ми се случи в казармата на Трифон Зарезан tirasofasnfasf.png
  • Новини

Винаги от очите ми потичат сълзи, когато се сетя какво ми се случи в казармата на Трифон Зарезан

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
Постъпих в родната казарма през октомври 1964 г. Бях в поделение 60620 в Сливен – свързочен полк...
Read More Read more about Винаги от очите ми потичат сълзи, когато се сетя какво ми се случи в казармата на Трифон Зарезан

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 884 1 885 1 886 1 887 1 888 1 889 1 890 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.