Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
3 зодиакални знака ще затънат в пари през 2023 година, разкри Василиса Володина zadaosdiasdoasdas.jpg
  • Новини

3 зодиакални знака ще затънат в пари през 2023 година, разкри Василиса Володина

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
Астролозите посочиха кои три знака от Зодиака ще забогатея и ще натрупат значително финансово състояние през идната...
Read More Read more about 3 зодиакални знака ще затънат в пари през 2023 година, разкри Василиса Володина
7 деца издъхнаха стъпкани пред дискотека Индиго преди 20 г. Време е да си спомним indidaossoaoasogasg.jpg
  • Новини

7 деца издъхнаха стъпкани пред дискотека Индиго преди 20 г. Време е да си спомним

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
 „С времето се разкрива всяка истина“, е казал древногръцкият драматург Менандър,но тази максима понякога не се сбъдва....
Read More Read more about 7 деца издъхнаха стъпкани пред дискотека Индиго преди 20 г. Време е да си спомним
Трагедия: Намушканият до Новата поща Иван Ангелов издъхна trahegedaosdiasdas.jpg
  • Новини

Трагедия: Намушканият до Новата поща Иван Ангелов издъхна

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
Той бе настанен в отделение Втора хирургия на УМБАЛ-Бургас, където днес е издъхнал 32-годишният бургазлия Иван Ангелов,...
Read More Read more about Трагедия: Намушканият до Новата поща Иван Ангелов издъхна
От Възраждане нахлуха в столичен мол, почерня от полиция. Костадинов: Само армията липсва pararadiadaosdeee.jpg
  • Новини

От Възраждане нахлуха в столичен мол, почерня от полиция. Костадинов: Само армията липсва

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
Кадър Гугъл мапс Продължава напрежението в столичен мол, намиращ се на бул. „Черни връх“, където се провежда...
Read More Read more about От Възраждане нахлуха в столичен мол, почерня от полиция. Костадинов: Само армията липсва
Промяната е невероятна! Виктория от Игри на волята изуми с новата си визия – всички са в ступор giraosraksras.jpg
  • Новини

Промяната е невероятна! Виктория от Игри на волята изуми с новата си визия – всички са в ступор

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
Волейболистката Виктория, която се доказа като една от най-силните жени в риалитито „Игри на волята“, изуми всички...
Read More Read more about Промяната е невероятна! Виктория от Игри на волята изуми с новата си визия – всички са в ступор
Мария Илиева отново чака бебе? mariralriasorasr.jpg
  • Новини

Мария Илиева отново чака бебе?

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
Мария Илиeва май сe готви за трeто дeтe. Година и половина слeд ражданeто на дъщeричката си София,...
Read More Read more about Мария Илиева отново чака бебе?
Румънските пенсионери ликуват, а вижте и каква заплата взимат комшиите rruasrmasroasoras.jpg
  • Новини

Румънските пенсионери ликуват, а вижте и каква заплата взимат комшиите

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
През тази седмица дойдоха две чакани от румънците новини: първо управляващата трипартийна коалиция обяви, че ще увеличи...
Read More Read more about Румънските пенсионери ликуват, а вижте и каква заплата взимат комшиите
Веселка от Фермата събра погледите на фермерите с начина по който излива гнева си errmasmramstast.jpg
  • Новини

Веселка от Фермата събра погледите на фермерите с начина по който излива гнева си

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
ървата жена победител във „Фермата“ – шампионката от шестия сезон Веселка, събра очите на мъжете в риалитито дни...
Read More Read more about Веселка от Фермата събра погледите на фермерите с начина по който излива гнева си
Възрастна жена остави на внуците си сейф след смъртта си! Това, което имало вътре, ги изумило! Вижте съдържанието seefasifssoafee.jpg
  • Новини

Възрастна жена остави на внуците си сейф след смъртта си! Това, което имало вътре, ги изумило! Вижте съдържанието

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
Тази история обикаля интернет пространството. Когато възрастната жена починала, нейните внуци решли да разпродадат част от вещите...
Read More Read more about Възрастна жена остави на внуците си сейф след смъртта си! Това, което имало вътре, ги изумило! Вижте съдържанието
Дядо от село отиде да види сина си големец в града, но остана като попарен от реакцията му dedasodasodoqdoasss.jpg
  • Новини

Дядо от село отиде да види сина си големец в града, но остана като попарен от реакцията му

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
Бих искала, да ви споделя част от един фейлетон, който е писан преди много години, от един...
Read More Read more about Дядо от село отиде да види сина си големец в града, но остана като попарен от реакцията му

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 907 1 908 1 909 1 910 1 911 1 912 1 913 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.