Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
35 години той търпеливо украсяваше стария гараж. Съседите го наричаха луд, докато не видяха резултата – изумително trisirisrosrs.png
  • Новини

35 години той търпеливо украсяваше стария гараж. Съседите го наричаха луд, докато не видяха резултата – изумително

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
Имате ли сръчни ръце, можете да направите всичко. Дори и да превърнете стар склад в уютно жилище....
Read More Read more about 35 години той търпеливо украсяваше стария гараж. Съседите го наричаха луд, докато не видяха резултата – изумително
Ето майката на новия приятел на Глория, която е в шок, че са връстнички gloriqroqworqwr.jpg
  • Новини

Ето майката на новия приятел на Глория, която е в шок, че са връстнички

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
Аферата, любовта, съдбата… или както и да го наречем това „чудо“ между близо 50-годишната Глория и младока...
Read More Read more about Ето майката на новия приятел на Глория, която е в шок, че са връстнички
Старият хладилник на нищо не приличаше, но ако знаете какво измислих, направо не е истина oldldoasodoasds.jpg
  • Новини

Старият хладилник на нищо не приличаше, но ако знаете какво измислих, направо не е истина

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
И в действителност се случва така: хладилник все още напълно се справя със задачата, замразява си идеално,  дава необходимото количество...
Read More Read more about Старият хладилник на нищо не приличаше, но ако знаете какво измислих, направо не е истина
Невиждана трагедия! Баща на 4 деца се обеси във Враца trasgaisdiasdoas.jpg
  • Новини

Невиждана трагедия! Баща на 4 деца се обеси във Враца

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
Баща на 4 деца сложи край на живота си във Враца, научи ексклузивно агенция BulNews.  Трагедията се...
Read More Read more about Невиждана трагедия! Баща на 4 деца се обеси във Враца
Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били! Приказка babasbashasihasr.jpg
  • Новини

Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били! Приказка

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
Жената от съседната къща цяло лято събира шишарки и ги носеше у дома си. Ние тайничко й се присмивахме. Но каква...
Read More Read more about Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били! Приказка
Какво е представлявал и как е работел: Първият български мобилен телефон е направен още през далечната 1965 година teelfafaosfoasnasn.jpg
  • Новини

Какво е представлявал и как е работел: Първият български мобилен телефон е направен още през далечната 1965 година

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
Знаeтe ли, чe прототип на първия български мобилeн тeлeфон e разработeн ощe прeз 1964 г.? А, чe...
Read More Read more about Какво е представлявал и как е работел: Първият български мобилен телефон е направен още през далечната 1965 година
Диана Димитрова с нови откровения за тормоза си – този път назова конкретно име daiadnasndasid.jpg
  • Новини

Диана Димитрова с нови откровения за тормоза си – този път назова конкретно име

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
От дни най-споменаваното име в медиите сигурно е това на актрисата  Диана Димитрова . След закъснелите й...
Read More Read more about Диана Димитрова с нови откровения за тормоза си – този път назова конкретно име
Ето необичайните симптоми на бял дроб, който изнемогва и как да го изчистим с домашни средства bqbqldalsdlasdlas.jpg
  • Новини

Ето необичайните симптоми на бял дроб, който изнемогва и как да го изчистим с домашни средства

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
Белите дробове са един от най-важните органи в човешкото тяло. Всеки проблем с тяхното функциониране води до...
Read More Read more about Ето необичайните симптоми на бял дроб, който изнемогва и как да го изчистим с домашни средства
Българите масово се връщат от гурбет в чужбина grruerueureuruer.jpg
  • Новини

Българите масово се връщат от гурбет в чужбина

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
Над 314 хиляди българи, които са пребивавали в чужбина в периода 1980-2021 година, са се завърнали у...
Read More Read more about Българите масово се връщат от гурбет в чужбина
Жестока смърт! Мъж почина при нелеп инцидент в дома си във Врачанско dqdasdoasotoast.jpg
  • Новини

Жестока смърт! Мъж почина при нелеп инцидент в дома си във Врачанско

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
Мъж е загинал при нелеп инцидент във врачанското село Чирен, научи агенция BulNews. 68-годишният Ганчо е паднал...
Read More Read more about Жестока смърт! Мъж почина при нелеп инцидент в дома си във Врачанско

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 914 1 915 1 916 1 917 1 918 1 919 1 920 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.