Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Всички родени мeждy 1940 и 1990г нeĸa дa ĸaжaт ĸaĸвo миcлят зa cтaтиятa stastiastiasit.jpg
  • Новини

Всички родени мeждy 1940 и 1990г нeĸa дa ĸaжaт ĸaĸвo миcлят зa cтaтиятa

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
Щe чeтeм ĸoмeнтapитe c гoлям интepec, мoля дa ce вĸлючaт caмo xopa poдeни мeждy 1940 и 1990г....
Read More Read more about Всички родени мeждy 1940 и 1990г нeĸa дa ĸaжaт ĸaĸвo миcлят зa cтaтиятa
Българите, върнали се от чужбина, масово отиват в този град chujbibanbnasbasb.jpg
  • Новини

Българите, върнали се от чужбина, масово отиват в този град

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
Близо 3000 българи, завърнали се от чужбина, са се заселили във Варненска област през миналата година. Товасъобщиха...
Read More Read more about Българите, върнали се от чужбина, масово отиват в този град
Нова климатична аномалия: Рекорден студ в България тази сутрин ananaosnamsnlasn.jpg
  • Новини

Нова климатична аномалия: Рекорден студ в България тази сутрин

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
Климатичните аномалии в България не спират. До края на месеца вероятността за екстремни явления, подобни на тези...
Read More Read more about Нова климатична аномалия: Рекорден студ в България тази сутрин
Кoгaтo тaзи мaйкa пpиcтигнaлa в poдилнoтo никoй oт дoктopитe нe иcкaл дa я пoeмe- зa пъpви път виждaли пoдoбeн cлучaй rdodidlaldasosa.jpg
  • Новини

Кoгaтo тaзи мaйкa пpиcтигнaлa в poдилнoтo никoй oт дoктopитe нe иcкaл дa я пoeмe- зa пъpви път виждaли пoдoбeн cлучaй

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
Зaпoзнaй ce c Окcaнa и Сeргeй, влюбeнa двoйкa oт Одeca, Укрaйнa. Окcaнa e нa 36 гoдини и...
Read More Read more about Кoгaтo тaзи мaйкa пpиcтигнaлa в poдилнoтo никoй oт дoктopитe нe иcкaл дa я пoeмe- зa пъpви път виждaли пoдoбeн cлучaй
Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка grobobamsmbasmcsa.jpg
  • Новини

Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
Когато става дума за тормоз над деца, сърцето се свива от болка. Но винаги има светлина в...
Read More Read more about Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка
Точно 3 минути, 1 продукт и микровълновата светва като нова – чисти всичко загоряло и мазно без остатък ostatastuastk.jpg
  • Новини

Точно 3 минути, 1 продукт и микровълновата светва като нова – чисти всичко загоряло и мазно без остатък

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
Ако ползвате микровълнова фурна у дома, сигурно сте забелязвали как след време по стените и дъното ѝ...
Read More Read more about Точно 3 минути, 1 продукт и микровълновата светва като нова – чисти всичко загоряло и мазно без остатък
Симеон Дянков ни поля с ледения душ: Оставаме без ток за зимния сезон!? Ето какво ни чака ssaiammasmasms.jpg
  • Новини

Симеон Дянков ни поля с ледения душ: Оставаме без ток за зимния сезон!? Ето какво ни чака

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
Има реална опасност градове в България да останат без електричество. Това заяви пред NOVA бившият финансов министър...
Read More Read more about Симеон Дянков ни поля с ледения душ: Оставаме без ток за зимния сезон!? Ето какво ни чака
Природата ни го връща: В момента евакуират милиони хора, връхлита чудовището Нанмадол pridosaodaosdas.jpg
  • Новини

Природата ни го връща: В момента евакуират милиони хора, връхлита чудовището Нанмадол

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
Един от най-големите тайфуни в историята на Япония навлиза откъм югозападния остров Кюшу, съобщава Би Би Си....
Read More Read more about Природата ни го връща: В момента евакуират милиони хора, връхлита чудовището Нанмадол
2 капки във всяко ухо и слухът се подобрява до 97 процента: Помага дори при най-възрастните хора uhhoasohaoshsa.jpg
  • Новини

2 капки във всяко ухо и слухът се подобрява до 97 процента: Помага дори при най-възрастните хора

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
Както обясняват лекарите, слуховите проблеми възникват главно в резултат на стареене, а по-възрастните хора страдат от проблеми...
Read More Read more about 2 капки във всяко ухо и слухът се подобрява до 97 процента: Помага дори при най-възрастните хора
От последните минути: Силно земетресение разтресе Румъния zmdasmgmasmga.jpg
  • Новини

От последните минути: Силно земетресение разтресе Румъния

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
Дълбочината на труса е 25 км Земетресение от 4.2 по Рихтер е регистрирано в Румъния. Дълбочината на...
Read More Read more about От последните минути: Силно земетресение разтресе Румъния

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 128 2 129 2 130 2 131 2 132 2 133 2 134 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ето кои пенсионери НЯМА да вземат БОНУС за Коледа
  • Ваня Червенкова потъна в скръб заради смъртта на капитан Ватко Бешлиев
  • Учени анализираха данни от 93 държави и откриха любопитна зависимост между броя на домашните котки и удовлетвореността от живота.
  • Елеонора жестоко проговори за Крис и после го заряза: „Аз съм постигнала 10 пъти повече неща от него, знам 10 пъти повече неща от него“
  • Борисов излезе и съобщи: Службите казват, че…
  • Само 15 фиктивни пациенти в Пловдив стрували 7500 евро на ден на държавата
  • Деканът на Медицинския факултет към Медицинския университет в Пловдив проф. Мариела Генева-Попова запазва официалния си пост
  •  „И тримата могат да готвят. Малкият ми син най-много ме изненадва с баницата, която прави“, сподели готвачът за семейството си преди време в ефира на bTV.
  • Едно от знаковите лица на БТВ в последната година – водещият на новото предаване 2:2 – Златимир Йочев, проговори за един от най-трудните моменти в живота си, а именно загубата на баща му, когато е само на 12 години.
  • Проф.Маринела Генева проговори пред съда за финансовата схема – ето какво поиска:…

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.