Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Кубрат Пулев помете Слави: Излъга тотално хората jbakbakboaboa.jpg
  • Новини

Кубрат Пулев помете Слави: Излъга тотално хората

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
Пулев разкри има ли планове за политическа кариера. Нямам изкушение за политиката. Дойдоха много хора, но не...
Read More Read more about Кубрат Пулев помете Слави: Излъга тотално хората
Профуча през бул. Тодор Александров и ул. Спортна! Отприщи се престрелка с дрогиран джигит, линейки фучат drogdidj.jpg
  • Новини

Профуча през бул. Тодор Александров и ул. Спортна! Отприщи се престрелка с дрогиран джигит, линейки фучат

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
В опита автомобилът да бъде спрян са произведени изстрели със стоп патрон Полицейски служител е ранен със...
Read More Read more about Профуча през бул. Тодор Александров и ул. Спортна! Отприщи се престрелка с дрогиран джигит, линейки фучат
Нов огнен ад в сърцето на България! Телефони те прегряха, цялата пожарна фучи sysurusursr.jpg
  • Новини

Нов огнен ад в сърцето на България! Телефони те прегряха, цялата пожарна фучи

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
Пожар се вихри вече от почти шест часа в Калояновско. Горят стотици декари сухи треви и гора,...
Read More Read more about Нов огнен ад в сърцето на България! Телефони те прегряха, цялата пожарна фучи
Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка zlatlatalaruce.jpg
  • Новини

Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
Има дни, в които само до обед през дома му са минали над 12 човека. Някои от...
Read More Read more about Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка
Задължени ли са децата да помагат на родителите си zadauelejencdeca.png
  • Новини

Задължени ли са децата да помагат на родителите си

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
Един ден се ражда дете. И никой не го пита, дали иска да бъде на този свят...
Read More Read more about Задължени ли са децата да помагат на родителите си
След две срещи с коварния рак и пророчески сънища: Нана Гладуиш отново хвана юздите на живота nanaslgladu.jpg
  • Новини

След две срещи с коварния рак и пророчески сънища: Нана Гладуиш отново хвана юздите на живота

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
Нана Гладуиш два пъти пребори коварната болест рак и вече е в ремисия. Водещата на „Съдебен спор”...
Read More Read more about След две срещи с коварния рак и пророчески сънища: Нана Гладуиш отново хвана юздите на живота
Съобщават ни в момента по вътрешна линия, ужасени сме! Румен е взел голфа, бог да прости горкия Илия от Царево goflflrurmemn.jpg
  • Новини

Съобщават ни в момента по вътрешна линия, ужасени сме! Румен е взел голфа, бог да прости горкия Илия от Царево

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
Румен, който имал книжка само от 5 месеца, взел колата на баща си, за да откара приятелите...
Read More Read more about Съобщават ни в момента по вътрешна линия, ужасени сме! Румен е взел голфа, бог да прости горкия Илия от Царево
Мръсни стаи и бълхи, ол инклузивът-пълна скръб-Кошмарите на летовниците по морето meoroeore.jpg
  • Новини

Мръсни стаи и бълхи, ол инклузивът-пълна скръб-Кошмарите на летовниците по морето

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
Непочистени стаи и лоши условия вместо лукс в хотели у нас и при съседите. За това сигнализираха...
Read More Read more about Мръсни стаи и бълхи, ол инклузивът-пълна скръб-Кошмарите на летовниците по морето
Нещо става! Линейка долетя пред магазин във Враца, писъци огласиха града varacacamgamg.jpg
  • Новини

Нещо става! Линейка долетя пред магазин във Враца, писъци огласиха града

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
Извънредна ситуация имаше преди минути в магазин „Лидъл“ при Автогарата във Враца, съобщава BulNews. Линейка с включено...
Read More Read more about Нещо става! Линейка долетя пред магазин във Враца, писъци огласиха града
Майка надникна под леглото на детето си на къмпинг в Царево и онемя maidakdakdnaniv.png
  • Новини

Майка надникна под леглото на детето си на къмпинг в Царево и онемя

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
Много се говори за мерките, които правителството взима, за да защити родния туризъм, както и за претенциите...
Read More Read more about Майка надникна под леглото на детето си на къмпинг в Царево и онемя

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 285 2 286 2 287 2 288 2 289 2 290 2 291 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.
  • Когато мъжът ми почина, бях убедена, че апартаментът и всичко, което имахме, остават за мен и дъщеря ни

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.