Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
От депресията до най-известния султан в света: житейската история на Халит Ергенч е урок, който всеки трябва да знае vsfdbvsfdbdfbdgfnghnhj.png
  • Новини

От депресията до най-известния султан в света: житейската история на Халит Ергенч е урок, който всеки трябва да знае

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
Няма човек, който да не е чувал за прочутия Сюлейман Великолепни, независимо дали като историческа личност или...
Read More Read more about От депресията до най-известния султан в света: житейската история на Халит Ергенч е урок, който всеки трябва да знае
Това е единственото село в България, от което не се изселва нито един човек vsdfbfgdbdfngfnfgmhj.png
  • Новини

Това е единственото село в България, от което не се изселва нито един човек

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
Жителите му го определят като „Малката Швейцария на Родопите“ заради невероятната природа, която го заобикаля и добрите...
Read More Read more about Това е единственото село в България, от което не се изселва нито един човек
Синя мистерия в небето шокира столичани, какво се случва? vsdfbdbfdnbfdhnhgn.png
  • Новини

Синя мистерия в небето шокира столичани, какво се случва?

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
Странно синьо сияние в небето над София озадачи много хора. То беше наблюдавано над квартал „Младост“, а снимки от...
Read More Read more about Синя мистерия в небето шокира столичани, какво се случва?
Сума тиквички изядохме миналото лято с тази рецепта – нищо не пържа, само смесвам и мятам във фурната svfdvsdfbvdfgbdfgnfnhg.png
  • Новини

Сума тиквички изядохме миналото лято с тази рецепта – нищо не пържа, само смесвам и мятам във фурната

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
Приготвяне:30 минГотвене:60 мин Общо: 90 мин Хранителна стойност:500 kcal Тъй като сега пазарът е залят с тиквичкит...
Read More Read more about Сума тиквички изядохме миналото лято с тази рецепта – нищо не пържа, само смесвам и мятам във фурната
България въвежда 4-дневна работна седмица, ето от кога csadvfdsvvvfbgfbgfbgfb.png
  • Новини

България въвежда 4-дневна работна седмица, ето от кога

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
От 6-дневна работна седмица по 12 часа във фабриките преди по-малко от век, светът върви към все...
Read More Read more about България въвежда 4-дневна работна седмица, ето от кога
От Meteo Balkans предупредиха: Задават се силни дъждове в идните дни vdsfvsdfbfgngfhnfhgmhj.png
  • Новини

От Meteo Balkans предупредиха: Задават се силни дъждове в идните дни

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
Правейки анализите си за времето от Meteo Balkans са се натъкнали на предупреждение за влошаване на метеорологичната...
Read More Read more about От Meteo Balkans предупредиха: Задават се силни дъждове в идните дни
Помните ли Маргарита Михнева? Ето къде е и как живее тя днес! sdfbfgdngfnfgmhmhjm.png
  • Новини

Помните ли Маргарита Михнева? Ето къде е и как живее тя днес!

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
Неда евакуира майка си Маргарита Михнева в Швейцария.През декември журналистката изпадна в тежко психическо разстройство. Лечението й...
Read More Read more about Помните ли Маргарита Михнева? Ето къде е и как живее тя днес!
Очаквайте в Ергенът днес и утре: Алек ще шокира една от дамите, предстои нещо невиждано на коктейла sdfbgfdbnfnhgnmhjmhj.png
  • Новини

Очаквайте в Ергенът днес и утре: Алек ще шокира една от дамите, предстои нещо невиждано на коктейла

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
Сигурни сме, че ако сте сред почитателите на романтичното риалити “ Ергенът „, то трепетно очаквате новите...
Read More Read more about Очаквайте в Ергенът днес и утре: Алек ще шокира една от дамите, предстои нещо невиждано на коктейла
Ще получат всичко, за което са мечтали: Кои от зодиите ще сбъднат съкровените си желания през май fdbdgbfnbgfnfgnmhjm.png
  • Новини

Ще получат всичко, за което са мечтали: Кои от зодиите ще сбъднат съкровените си желания през май

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
Телец Във вас се крие необикновена сила, мощна сила на постоянство и упоритост, която не бива да...
Read More Read more about Ще получат всичко, за което са мечтали: Кои от зодиите ще сбъднат съкровените си желания през май
Цветарката ми издаде този ТРИК: Капнете го под всички цветя в къщата – ще цъфтят като луди vsdfbgfdbfdngfhnhmhj.png
  • Новини

Цветарката ми издаде този ТРИК: Капнете го под всички цветя в къщата – ще цъфтят като луди

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
Ако не сте доволни, че вашите цъфтящи растения не цъфтят, дайте им този подхранващ разтвор и промяната...
Read More Read more about Цветарката ми издаде този ТРИК: Капнете го под всички цветя в къщата – ще цъфтят като луди

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 237 238 239 240 241 242 243 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Моя съседка вземаше пари назаем от мен всеки месец в продължение на година. По 500 евро тук, 1000 евро там
  • — Синът ви не ви ли е казал? От понеделник тук започва ремонт. Трябва да освободите къщата.
  • Милионер се прибра по-рано от обикновено и завари младата чистачка легнала на пода
  • Тогава защо чакаше да умра?
  • Когато повдигнахме балатума, първо видяхме дървените дъски.
  • ДЪНО: След убиеца на Милен Цветков, пуснаха и Бургазлиев от ареста. Килърът с АТВ ще си стои на топло вкъщи
  • Щерката на „Мултигруп“ величието Лилян Вачков – Аниела Милушева: Слави Бинев бе винаги до мен!
  • Попфолк певецът Меди отмени участия, влезе в болница СНИМКА
  • Цените на храните в Дубай се оказват по-ниски от тези в България, дори и на българските стоки.
  • Мая Манолова: Големите вериги са галеното дете на всяка власт!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.