Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Добри новини за пенсионерите! Кабинета вдига рязко пенсиите penisniqonoqni.jpg
  • Новини

Добри новини за пенсионерите! Кабинета вдига рязко пенсиите

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи на 467 лв. от 1 юли, което...
Read More Read more about Добри новини за пенсионерите! Кабинета вдига рязко пенсиите
29-годишния Владимир Тенев е най-богатият българин, състоянието му се оценява на 2.6 милиарда лева valdladnetnenvvv.jpg
  • Новини

29-годишния Владимир Тенев е най-богатият българин, състоянието му се оценява на 2.6 милиарда лева

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
Основаната от 29-годишния Владимир Тенев компания “Робинхуд” се оценява на 1.3 млрд. долара, което го прави първият...
Read More Read more about 29-годишния Владимир Тенев е най-богатият българин, състоянието му се оценява на 2.6 милиарда лева
Херо Мустафа напуска България, от САЩ я мъмрят за работата й у нас. Не искат да heroermsutafafa.jpeg
  • Новини

Херо Мустафа напуска България, от САЩ я мъмрят за работата й у нас. Не искат да

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
Херо Мустафа си тръгва от България, Джо Байдън я смени. Дните на Херо Мустафа като дипломат на...
Read More Read more about Херо Мустафа напуска България, от САЩ я мъмрят за работата й у нас. Не искат да
За само шест месеца 40 000 лева заплата е добре, нали? 7 хиляди на месец за три работни дни седмично! sedmehqoiqdlqdisn.jpeg
  • Новини

За само шест месеца 40 000 лева заплата е добре, нали? 7 хиляди на месец за три работни дни седмично!

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
Николай Марков За само 6 месеца 40 000 лева заплата е добре, нали? 7 хиляди на месец...
Read More Read more about За само шест месеца 40 000 лева заплата е добре, нали? 7 хиляди на месец за три работни дни седмично!
Извънредна новина за Зеленски, Украйна ликува statsuzelenleknsi.jpg
  • Новини

Извънредна новина за Зеленски, Украйна ликува

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
Украйна очаква да получи статут на кандидат за присъединяване към ЕС на 24 юни, заяви днес пред...
Read More Read more about Извънредна новина за Зеленски, Украйна ликува
Трагедия почерни България. Почина ученик блъснат от БМВ във Варна bmvcocpoherniri.png
  • Новини

Трагедия почерни България. Почина ученик блъснат от БМВ във Варна

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
Снимка Фейсбук, Добринка Славова, Виждам те КАТ-Варна и Станислава Стоянова Трагична новина в морската столица. Момчето, което...
Read More Read more about Трагедия почерни България. Почина ученик блъснат от БМВ във Варна
Летовничка отиде в Спешното в Царево и изригна: За какво си плащаме осигуровките? leteoovncicspesnno.jpg
  • Новини

Летовничка отиде в Спешното в Царево и изригна: За какво си плащаме осигуровките?

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
Защо България няма да се оправи никога? На този въпрос опитва да отговори Веселина Никова с история...
Read More Read more about Летовничка отиде в Спешното в Царево и изригна: За какво си плащаме осигуровките?
34-годишната Анелия преживя над 30 химиотерапии, пребори рака и стана майка rakaneliqbebebe.jpg
  • Новини

34-годишната Анелия преживя над 30 химиотерапии, пребори рака и стана майка

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
33-годишна жена сбъдна мечтата си да стане майка, след като успя да пребори тежко онкологично заболяване, преживя...
Read More Read more about 34-годишната Анелия преживя над 30 химиотерапии, пребори рака и стана майка
Какво се случва: Танкерът-фантом на Петков неоткриваем по терминалите, а цената на газа хвърчи нагоре fafnatomtankerrrr.jpg
  • Новини

Какво се случва: Танкерът-фантом на Петков неоткриваем по терминалите, а цената на газа хвърчи нагоре

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
Цената на газа по договора ни с “Газпром” е около 77 долара за MWh, а новите сключените...
Read More Read more about Какво се случва: Танкерът-фантом на Петков неоткриваем по терминалите, а цената на газа хвърчи нагоре
Всички се нахвърлиха върху студент, който критикува кърмеща майка в заведение, но като разбраха истината млъкнаха masiaskktaktka.jpeg
  • Новини

Всички се нахвърлиха върху студент, който критикува кърмеща майка в заведение, но като разбраха истината млъкнаха

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
Напоследък зачестиха критиките към кърмачките на обществени места. Студентът от Филипините Джонас Туасон също качил във „Фейсбук“...
Read More Read more about Всички се нахвърлиха върху студент, който критикува кърмеща майка в заведение, но като разбраха истината млъкнаха

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 410 2 411 2 412 2 413 2 414 2 415 2 416 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Скандалната проф. Мариела Генева давала по 6000-7000 евро на медиците в схемата с точенето на касата
  • Надежда Нейнски: Това вече е…
  • До момента, в който преживях клинична смърт, не приемах насериозно всички приказки за задгробен живот
  • Знаете ли, че последната цифра от годината ви на раждане може да разкрие много за вашата душа, съдба и житейски път?
  • Кукувицата е прочута с това, че не строи собствено гнездо, а снася яйцата си в чужди. Но има ли специално название за мъжкия на кукувицата?
  • Йотова бие тревога! Огромна заплаха за
  • Три години бях любовница на женен мъж и си мислех, че съм специална. После видях съпругата му… и всичко ми стана ясно.
  • Хампарцумян обяви дали може да се върне левът:
  • Премиерът с нова информация за атаките с дронове, намеси. Вижте повече..
  • Сръбският политик Ненад Чанак, който е основател и дългогодишен лидер на Лигата на социалдемократите на Войводина, призова платформата

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.