Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Само преди минути управниците излязоха от луксозната зала и съобщиха бъдещето на България luskskskaoa.jpg
  • Новини

Само преди минути управниците излязоха от луксозната зала и съобщиха бъдещето на България

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Управляващата коалиция обсъди тази вечер и постигна съгласие по Националния...
Read More Read more about Само преди минути управниците излязоха от луксозната зала и съобщиха бъдещето на България
Протестиращи крещят, вече мобилизират полиция, какво се случва: Василев свика управниците upravavislevv.jpg
  • Новини

Протестиращи крещят, вече мобилизират полиция, какво се случва: Василев свика управниците

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
Партньорите обсъждат Националния план за въвеждане на еврото Коалицията се събра спешно. По покана на вицепремиера Асен...
Read More Read more about Протестиращи крещят, вече мобилизират полиция, какво се случва: Василев свика управниците
Последна информация: 22-годишна в Кнежа удуши момиченцето си с възглавница, и запалила трупа sisiirenrne.jpg
  • Новини

Последна информация: 22-годишна в Кнежа удуши момиченцето си с възглавница, и запалила трупа

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Жената е задушила момиченцето с възглавница, а след това е...
Read More Read more about Последна информация: 22-годишна в Кнежа удуши момиченцето си с възглавница, и запалила трупа
Шофьорът на автобуса ѝ заповяда да седне – Финалът на историята ще ви накара да ръкопляскате finalnlalnabus.jpg
  • Новини

Шофьорът на автобуса ѝ заповяда да седне – Финалът на историята ще ви накара да ръкопляскате

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
Бях в 27-ма седмица от бременността и пътувах в автобус до болницата. В момента имах контракции. Шофьорът...
Read More Read more about Шофьорът на автобуса ѝ заповяда да седне – Финалът на историята ще ви накара да ръкопляскате
Някой нещо май ни цака в България! Пак ни правят на глупаци tpciicicaic.jpg
  • Новини

Някой нещо май ни цака в България! Пак ни правят на глупаци

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Празници, празници, но животът не е така… Вчера влизам в...
Read More Read more about Някой нещо май ни цака в България! Пак ни правят на глупаци
Как български физик изобрети вечния двигател и падна от 7-ия етаж bgfaiziziaka.jpg
  • Новини

Как български физик изобрети вечния двигател и падна от 7-ия етаж

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
Тук е моментът българските кинаджии да си водят записки. Защото такава история, благодатна както за документално, така...
Read More Read more about Как български физик изобрети вечния двигател и падна от 7-ия етаж
Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае kristlaltanaa.jpg
  • Новини

Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Всеки, който обича да си похапва месо, се стреми да...
Read More Read more about Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае
Нов удар по джоба! Нещо, без което не можем, поскъпва драстично djobbobizness.jpg
  • Новини

Нов удар по джоба! Нещо, без което не можем, поскъпва драстично

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
Нов удар по джоба ни готви КЕВР. Очаква се драстично поскъпване на водата. Това предвиждат бизнес плановете...
Read More Read more about Нов удар по джоба! Нещо, без което не можем, поскъпва драстично
Напрежение сред украинските бежанци, деца и майки плачат: Оставете ни в хотелите bajahotlelte.jpg
  • Новини

Напрежение сред украинските бежанци, деца и майки плачат: Оставете ни в хотелите

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Молим българското правителство да удължи срока на програмата за настаняване...
Read More Read more about Напрежение сред украинските бежанци, деца и майки плачат: Оставете ни в хотелите
Предаваме от Монтана, където трагедията вцепени всички. Влачел го е кон. Почивай в мир мило дете montanagtraged.jpg
  • Новини

Предаваме от Монтана, където трагедията вцепени всички. Влачел го е кон. Почивай в мир мило дете

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
Жертвата е на 12 години. Момче на 12 години загина след инцидент с кон в село Лехчево,...
Read More Read more about Предаваме от Монтана, където трагедията вцепени всички. Влачел го е кон. Почивай в мир мило дете

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 494 2 495 2 496 2 497 2 498 2 499 2 500 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Новината за Меди дойде преди 19 минyти, и ни остави без дyми
  • Току що! Докараха окован Мегера: Извадиха подробности за него и Филипов
  • Симеон II каза защо пропусна церемонията за цар Самуил. Вижте повече..
  • Пуснаха напълно нови непоказвани кадри след убийството на Илиян Филипов: Мъж бяга от мястото
  • Бащата на Сияна: Вижте му погледа, сякаш нищо не е направил
  • Горан Благоев: Правителството подло скри истината какво даваме на гърците
  • Снайперисти на покрива над Радев, Йотова и цар Самуил!
  • Нечувано! Затварят близо 800 от общо 1000 игрални зали в България
  • ПОКЛОН! Едва на 20 години почина…
  • Нидал Алгафари посочи новия президент на страната

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.