Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Извънредно! Силно земетресение удари България преди броени минути silnlnonzememe.jpg
  • Новини

Извънредно! Силно земетресение удари България преди броени минути

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
Земетресение разлюля Североизточна България преди минути. Трусът от 4,4 по Рихтер е регистриран в 13:59 часа, на...
Read More Read more about Извънредно! Силно земетресение удари България преди броени минути
Нов скок в цената на олиото! Вижте кои други продукти поскъпват oliooosale.jpg
  • Новини

Нов скок в цената на олиото! Вижте кои други продукти поскъпват

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Олиото повишава цената си за седмица с 1,5 на сто...
Read More Read more about Нов скок в цената на олиото! Вижте кои други продукти поскъпват
Дръжте се! Ето как най-богатият украинец иска да накаже Русия докато ракетите валят bibznbnebnensm.jpg
  • Новини

Дръжте се! Ето как най-богатият украинец иска да накаже Русия докато ракетите валят

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
Украинският бизнесмен Ринат Ахметов заяви, че възнамерява да заведе дело срещу Русия. Той иска да получи плащания...
Read More Read more about Дръжте се! Ето как най-богатият украинец иска да накаже Русия докато ракетите валят
Не бежанците, а българите живеят в крайна мизерия! Срам и позор, господа управляващи bejanciicicaica.jpg
  • Новини

Не бежанците, а българите живеят в крайна мизерия! Срам и позор, господа управляващи

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Срам и позор, господа управляващи!… За всички буквалисти и буквоядци....
Read More Read more about Не бежанците, а българите живеят в крайна мизерия! Срам и позор, господа управляващи
Дори и не предполагаме: Премиерът на Полша разкри истинската цел на Путин и етап 2 от плана spolshlalhal.jpg
  • Новини

Дори и не предполагаме: Премиерът на Полша разкри истинската цел на Путин и етап 2 от плана

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
Русия ще се опита да превземе една трета от територията на Украйна, за да засили позицията си...
Read More Read more about Дори и не предполагаме: Премиерът на Полша разкри истинската цел на Путин и етап 2 от плана
Светът замлъкна, немислимото се случва: Дивашко клане на цивилни край Киев, руснаците избиват наред arrchwrimer.jpg
  • Новини

Светът замлъкна, немислимото се случва: Дивашко клане на цивилни край Киев, руснаците избиват наред

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Десетки трупове по улиците след безразборна стрелба – кадрите от...
Read More Read more about Светът замлъкна, немислимото се случва: Дивашко клане на цивилни край Киев, руснаците избиват наред
Мнозина казват, че е бил живият дявол: Распутин е предрекъл всичко до днес, задава се черна съдба на човечеството rasputiniani.jpg
  • Новини

Мнозина казват, че е бил живият дявол: Распутин е предрекъл всичко до днес, задава се черна съдба на човечеството

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
Сибирският ясновидец предсказал и Третата световна война, и глобалния потоп Сибирският ясновидец и приятел на императорското семейство...
Read More Read more about Мнозина казват, че е бил живият дявол: Распутин е предрекъл всичко до днес, задава се черна съдба на човечеството
Прокуратурата за списъка на МВР: Разследваме ги, това е атака срещу съдебната власт prorakrua
  • Без категория

Прокуратурата за списъка на МВР: Разследваме ги, това е атака срещу съдебната власт

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
Случаите от списъка на МВР се разследват, назначени са експертизи и други действия, а публикуването е поредната...
Read More Read more about Прокуратурата за списъка на МВР: Разследваме ги, това е атака срещу съдебната власт
Срам и позор: Кадиров стана за смях с тази тотална издънка, ето къде изловиха чеченския лидер skadiariovovo.jpg
  • Новини

Срам и позор: Кадиров стана за смях с тази тотална издънка, ето къде изловиха чеченския лидер

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
Можете да споделите с приятели от тук: Чеченският лидер Рамзан Кадиров се опитва да си създаде имидж...
Read More Read more about Срам и позор: Кадиров стана за смях с тази тотална издънка, ето къде изловиха чеченския лидер
Започна се: Първа страна от ЕС се отказа напълно от руския газ gazzessss.jpg
  • Новини

Започна се: Първа страна от ЕС се отказа напълно от руския газ

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
Литва стана първата държава в ЕС, която като реакция на войната в Украйна се отказа напълно от...
Read More Read more about Започна се: Първа страна от ЕС се отказа напълно от руския газ

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 567 2 568 2 569 2 570 2 571 2 572 2 573 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • От последните минути! Арестуваха Проф. д-р Мариела Генева и още 9 души
  • Често чувате от познати да казват: „Пак ме прободе сърцето, трябва да отида на лекар“?
  • Трагедия потресе Симитли! Майка откри 36-годишния си син мъртъв в леглото му
  • Свидетелката е разговаряла по телефона с Илиян Филипов. „Той ѝ казва: „Стой там. Това явно е за мен или е обир“
  • Излизам с разведен мъж с две деца от пет години. Пет години
  • Огнян Стоянов е сред хората, които са имали възможността да познават Ванга не като публичен образ и пророчица, а като близък човек от семейния кръг
  • Нови подробности около убийството на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов станаха известни при разглеждането на мярката за неотклонение на 51-годишния Славчо Мегеров-Мегера
  • Мария от Игри на волята разтърси с признание: „Казаха ми, че може да остана в инвалидна количка“ (една история за волята да оцелееш – в коментар 👇👇👇)
  • Ето кои пенсионери НЯМА да вземат БОНУС за Коледа Вижте повече..
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.