Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Какво се случва с кръвното налягане и сърцето, когато ядем сирене vsdfvfdbdnfhgnfhgnhgn.png
  • Новини

Какво се случва с кръвното налягане и сърцето, когато ядем сирене

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
Сиренето е любим млечен продукт, на който се наслаждават хората по цял свят. То се предлага в...
Read More Read more about Какво се случва с кръвното налягане и сърцето, когато ядем сирене
30 опасни приложения, които незабавно да изтриеш от телефона си svdfbfgbdnfhgnghnhg.png
  • Новини

30 опасни приложения, които незабавно да изтриеш от телефона си

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
Смартфоните са изключително популярна мишена, тъй като стават все по-широкодостъпни. Google стават все по-опитни в откриването на...
Read More Read more about 30 опасни приложения, които незабавно да изтриеш от телефона си
Ето защо Криси качила 9 кг в Ергенът – изплю камъчето за задкулисието и лишенията vsdfbvgfbdfdbdgfnhgnhg.png
  • Новини

Ето защо Криси качила 9 кг в Ергенът – изплю камъчето за задкулисието и лишенията

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
Момичето, чиито снимки в Инстаграм карат всяка жена да й завиди за изваяната фигура и очертаните мускули...
Read More Read more about Ето защо Криси качила 9 кг в Ергенът – изплю камъчето за задкулисието и лишенията
На 37 години той разбра, че сестра му всъщност му е майка, а собствената си дъщеря не иска да види дори на снимка vsdfbgfbdfnbghnghngh.png
  • Новини

На 37 години той разбра, че сестра му всъщност му е майка, а собствената си дъщеря не иска да види дори на снимка

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
Вчера Джак Никълсън отпразнува своя 87-ми рожден ден, а холивудската легенда не се е появявал публично от...
Read More Read more about На 37 години той разбра, че сестра му всъщност му е майка, а собствената си дъщеря не иска да види дори на снимка
Жена ми роди дъщеря ни преди 3 месеца, сега я даваме за осиновяване: Мога без дете, но не и без жена ми casdvdfvfddbdfnhg.png
  • Новини

Жена ми роди дъщеря ни преди 3 месеца, сега я даваме за осиновяване: Мога без дете, но не и без жена ми

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
Казват, че всеки има право на мнение и да живее както иска и както му харесва, но...
Read More Read more about Жена ми роди дъщеря ни преди 3 месеца, сега я даваме за осиновяване: Мога без дете, но не и без жена ми
Варненските митничари разпечатаха контейнер с инструменти от Китай и се хванаха за главите casdvdfsvsfdbdfnhg.png
  • Новини

Варненските митничари разпечатаха контейнер с инструменти от Китай и се хванаха за главите

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
Митнически служители от Териториална дирекция Митница Варна задържаха 10 563 недекларирани стоки – строителни инструменти и части...
Read More Read more about Варненските митничари разпечатаха контейнер с инструменти от Китай и се хванаха за главите
Глория е претърпяла катастрофа, бус се вряза в колата ѝ в Кресненското дефиле vdsfbgfbfdnhgnhgnhg.png
  • Новини

Глория е претърпяла катастрофа, бус се вряза в колата ѝ в Кресненското дефиле

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
Попфолк певицата Глория претърпя ужасна катастрофа в района на Кресненското дефиле. Пътнически автобус, който не е предвижвал...
Read More Read more about Глория е претърпяла катастрофа, бус се вряза в колата ѝ в Кресненското дефиле
Всички със стикер на колата получават срок да ги махнат vsdfvdsfbfdgbgfnhgnh.png
  • Новини

Всички със стикер на колата получават срок да ги махнат

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
1755 моторни превозни средства са стикирани на територията на Столичната община, които отговарят на критериите за излязло...
Read More Read more about Всички със стикер на колата получават срок да ги махнат
Може да се премине към онлайн обучение, обяви доцент Кунчев sfdbfdgbdfndfgnfgngh.png
  • Новини

Може да се премине към онлайн обучение, обяви доцент Кунчев

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
Децата, заразени с коклюш, в първите дни нямат симптоми, и ако училищните власти преценят, съгласувано със здравните...
Read More Read more about Може да се премине към онлайн обучение, обяви доцент Кунчев
Румъния готви задължителна военна служба за младите хора! Ще повлече ли крак? asdvdsfvsdfbfgbdfgbgf.png
  • Новини

Румъния готви задължителна военна служба за младите хора! Ще повлече ли крак?

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
Младежи до 35 години вероятно ще трябва да преминат четиримесечно военно обучение във военните поделения на Министерството...
Read More Read more about Румъния готви задължителна военна служба за младите хора! Ще повлече ли крак?

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 256 257 258 259 260 261 262 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Моя съседка вземаше пари назаем от мен всеки месец в продължение на година. По 500 евро тук, 1000 евро там
  • — Синът ви не ви ли е казал? От понеделник тук започва ремонт. Трябва да освободите къщата.
  • Милионер се прибра по-рано от обикновено и завари младата чистачка легнала на пода
  • Тогава защо чакаше да умра?
  • Когато повдигнахме балатума, първо видяхме дървените дъски.
  • ДЪНО: След убиеца на Милен Цветков, пуснаха и Бургазлиев от ареста. Килърът с АТВ ще си стои на топло вкъщи
  • Щерката на „Мултигруп“ величието Лилян Вачков – Аниела Милушева: Слави Бинев бе винаги до мен!
  • Попфолк певецът Меди отмени участия, влезе в болница СНИМКА
  • Цените на храните в Дубай се оказват по-ниски от тези в България, дори и на българските стоки.
  • Мая Манолова: Големите вериги са галеното дете на всяка власт!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.