Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Пророчествата на Баба Ванга и Нострадамус отново набират популярност, след като стана ясно, че и двамата предсказват две сходни събития за 2026 г. – глобален военен конфликт и доминация на изкуствения интелект, пише LadBible. Screenshot_8
  • Без категория

Пророчествата на Баба Ванга и Нострадамус отново набират популярност, след като стана ясно, че и двамата предсказват две сходни събития за 2026 г. – глобален военен конфликт и доминация на изкуствения интелект, пише LadBible.

Иван Димитров Пешев декември 27, 2025
Пророчествата на Баба Ванга и Нострадамус отново набират популярност, след като стана ясно, че и двамата предсказват...
Read More Read more about Пророчествата на Баба Ванга и Нострадамус отново набират популярност, след като стана ясно, че и двамата предсказват две сходни събития за 2026 г. – глобален военен конфликт и доминация на изкуствения интелект, пише LadBible.
Аз вече шест месеца съм сгодена за моя годеник. Той работи като… Screenshot_6
  • Без категория

Аз вече шест месеца съм сгодена за моя годеник. Той работи като…

Иван Димитров Пешев декември 27, 2025
Аз вече шест месеца съм сгодена за моя годеник. Той работи като педиатър, а аз – като...
Read More Read more about Аз вече шест месеца съм сгодена за моя годеник. Той работи като…
Кой не обича песните и нежния глас като звънче на Мими Иванова?! Тя и Развигор Попов са символ на детството за няколко поколения българи и пример за здраво семейство. Милиони българи ги обичат и има защо, но като всяка жена, певицата не се задоволява само с овациите. Screenshot_1
  • Без категория

Кой не обича песните и нежния глас като звънче на Мими Иванова?! Тя и Развигор Попов са символ на детството за няколко поколения българи и пример за здраво семейство. Милиони българи ги обичат и има защо, но като всяка жена, певицата не се задоволява само с овациите.

Иван Димитров Пешев декември 27, 2025
Кой не обича песните и нежния глас като звънче на Мими Иванова?! Тя и Развигор Попов са...
Read More Read more about Кой не обича песните и нежния глас като звънче на Мими Иванова?! Тя и Развигор Попов са символ на детството за няколко поколения българи и пример за здраво семейство. Милиони българи ги обичат и има защо, но като всяка жена, певицата не се задоволява само с овациите.
Забелязахте ли тънки вертикални линии по ноктите си? Чудите ли се – нормално ли е това или трябва да се тревожите Screenshot_9
  • Без категория

Забелязахте ли тънки вертикални линии по ноктите си? Чудите ли се – нормално ли е това или трябва да се тревожите

Иван Димитров Пешев декември 27, 2025
Забелязахте ли тънки вертикални линии по ноктите си? Чудите ли се – нормално ли е това или...
Read More Read more about Забелязахте ли тънки вертикални линии по ноктите си? Чудите ли се – нормално ли е това или трябва да се тревожите
Ето как изглежда прословутата супа за 30 лв, която сервират на туристите в Банско (Снимки): Вижте повече Screenshot_5
  • Без категория

Ето как изглежда прословутата супа за 30 лв, която сервират на туристите в Банско (Снимки): Вижте повече

Иван Димитров Пешев декември 27, 2025
Вчера мрежата буквално гръмна от снимка на касов бон от заведение в Банско, на който се вижда,...
Read More Read more about Ето как изглежда прословутата супа за 30 лв, която сервират на туристите в Банско (Снимки): Вижте повече
Златимир Йочев слиза от екран. Screenshot_4
  • Без категория

Златимир Йочев слиза от екран.

Иван Димитров Пешев декември 27, 2025
Златимир Йочев слиза от екран. Новината обяви самият той в ефира на bTV в края на предаването...
Read More Read more about Златимир Йочев слиза от екран.
С дълбока тъга бразилската спортна общност се сбогува с 18-годишната гимнастичка Изабел Марчиняк, която почина в сряда, 24 декември, в Куритиба след усложнения от лимфом на Ходжкин Screenshot_2
  • Без категория

С дълбока тъга бразилската спортна общност се сбогува с 18-годишната гимнастичка Изабел Марчиняк, която почина в сряда, 24 декември, в Куритиба след усложнения от лимфом на Ходжкин

Иван Димитров Пешев декември 27, 2025
С дълбока тъга бразилската спортна общност се сбогува с 18-годишната гимнастичка Изабел Марчиняк, която почина в сряда,...
Read More Read more about С дълбока тъга бразилската спортна общност се сбогува с 18-годишната гимнастичка Изабел Марчиняк, която почина в сряда, 24 декември, в Куритиба след усложнения от лимфом на Ходжкин
Шахматната дъска, която баща ми ми остави в завещанието – и истинското му съкровище Screenshot_1
  • Без категория

Шахматната дъска, която баща ми ми остави в завещанието – и истинското му съкровище

Иван Димитров Пешев декември 27, 2025
Шахматната дъска, която баща ми ми остави в завещанието – и истинското му съкровище Баща ми почина...
Read More Read more about Шахматната дъска, която баща ми ми остави в завещанието – и истинското му съкровище
Алиса стоеше в малката кухня, вдишвайки миризмата на евтин копър и вряща вода. Скаридите – онези дребните, които приличаха повече на морски насекоми Screenshot_10
  • Без категория

Алиса стоеше в малката кухня, вдишвайки миризмата на евтин копър и вряща вода. Скаридите – онези дребните, които приличаха повече на морски насекоми

Иван Димитров Пешев декември 26, 2025
Алиса стоеше в малката кухня, вдишвайки миризмата на евтин копър и вряща вода. Скаридите – онези дребните,...
Read More Read more about Алиса стоеше в малката кухня, вдишвайки миризмата на евтин копър и вряща вода. Скаридите – онези дребните, които приличаха повече на морски насекоми
Бащата на Сияна с въпрос към бТВ и Цветанка Ризова: Това журналистика ли е? Screenshot_6
  • Без категория

Бащата на Сияна с въпрос към бТВ и Цветанка Ризова: Това журналистика ли е?

Иван Димитров Пешев декември 26, 2025
Бащата на загиналата в катастрофа 12-годишна Сияна отправи въпрос към българските медии и журналистическата общност. Николай Попов...
Read More Read more about Бащата на Сияна с въпрос към бТВ и Цветанка Ризова: Това журналистика ли е?

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 46 47 48 49 50 51 52 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.