Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
6-годишно момиче си отишло от рак. След 3 дни майката отворила скрина и избухнала в сълзи sdfvdfbfdhfghjhgjhg.png
  • Новини

6-годишно момиче си отишло от рак. След 3 дни майката отворила скрина и избухнала в сълзи

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
Малко момиченце на име Елена Десерич било едва на шест години, когато лекарите я диагностицирали с неоперабилен...
Read More Read more about 6-годишно момиче си отишло от рак. След 3 дни майката отворила скрина и избухнала в сълзи
Пълен абсурд – взимаш 1000 лв. заем, искат да върнеш 4000 asdcdsvdfvgfdhgggfhg.png
  • Новини

Пълен абсурд – взимаш 1000 лв. заем, искат да върнеш 4000

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
Банки и фирми за бързи кредити продължават да залагат капани в договорите с клиентите си.   В...
Read More Read more about Пълен абсурд – взимаш 1000 лв. заем, искат да върнеш 4000
Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощтта на стара рецепта се изправих на крака sfdbfgbfdbfgbfgjhfgjhg.png
  • Новини

Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощтта на стара рецепта се изправих на крака

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
Една много приятна, енергична възрастна жена разказва: „… През 1985 г., след две операции, бях изписана от онкологичната...
Read More Read more about Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощтта на стара рецепта се изправих на крака
Мъжът, който донесе на България чиста печалба от 9,5 милиарда лева dfbfdghfgjfgjghjhg.png
  • Новини

Мъжът, който донесе на България чиста печалба от 9,5 милиарда лева

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
Професор Попов е роден в Търново през далечната 1907 година. Още от дете започва да се интересува...
Read More Read more about Мъжът, който донесе на България чиста печалба от 9,5 милиарда лева
Доматите обичат мляко! Ето какво правят опитните градинари за богата и сочна реколта: dfgbgffgjfghjghjhg.png
  • Новини

Доматите обичат мляко! Ето какво правят опитните градинари за богата и сочна реколта:

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
В арсенала от народни рецепти на опитните градинари, които могат да се използват при отглеждането на домати,...
Read More Read more about Доматите обичат мляко! Ето какво правят опитните градинари за богата и сочна реколта:
Bceĸи дa види тaблицaтa c нoвитe ycлoвия зa пeнcиoниpaнe oт HOИ ksmdfvkmfdskbkfgdbfggb.jpg
  • Новини

Bceĸи дa види тaблицaтa c нoвитe ycлoвия зa пeнcиoниpaнe oт HOИ

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
В тази статия ще можете да видите пълната таблица с новите условия за пенсиониране от НОИ до...
Read More Read more about Bceĸи дa види тaблицaтa c нoвитe ycлoвия зa пeнcиoниpaнe oт HOИ
Една мъдра притча за отношението към проблемите. Прочетеш я веднъж и я помниш до края на живота си dfgbkmfgbdkkfgbfgb.png
  • Новини

Една мъдра притча за отношението към проблемите. Прочетеш я веднъж и я помниш до края на живота си

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
В началото на лекцията професорът вдигна чаша с малко вода. Той я задържа, докато всички студенти не...
Read More Read more about Една мъдра притча за отношението към проблемите. Прочетеш я веднъж и я помниш до края на живота си
Момче усеща нещо странно в училищния автобус, поглежда към шофьора и се обажда на полицията avvtatastasdastastttt.png
  • Новини

Момче усеща нещо странно в училищния автобус, поглежда към шофьора и се обажда на полицията

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
Родителите на Трой Луна му казаха никога да не се доверява на непознати възрастни, но се надяваха,...
Read More Read more about Момче усеща нещо странно в училищния автобус, поглежда към шофьора и се обажда на полицията
Всеки ден след работа се къпех навън, за да скрия тайната от дъщерите си. Но един ден им признах gbgfdbdlfbldlfdbvfd.jpg
  • Новини

Всеки ден след работа се къпех навън, за да скрия тайната от дъщерите си. Но един ден им признах

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
Тази история е разказана от GMB Akash, международно известен фотограф, който е истинският говорител на най-скромните социални...
Read More Read more about Всеки ден след работа се къпех навън, за да скрия тайната от дъщерите си. Но един ден им признах
Голяма издънка със системата за плащане на фишове на КАТ, шофьорите бесни asdcdsfvdfhgfdhfdghgfh.png
  • Новини

Голяма издънка със системата за плащане на фишове на КАТ, шофьорите бесни

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
Хора се оплакват по телевизии и социални мрежи от хвалената от седмици МВР онлайн система за плащане на...
Read More Read more about Голяма издънка със системата за плащане на фишове на КАТ, шофьорите бесни

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 503 504 505 506 507 508 509 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.