Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Урок по география: Къде у нас се е намирал Бозенбург bfdsokhdfhkfdkhfgh.png
  • Новини

Урок по география: Къде у нас се е намирал Бозенбург

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
Днес ще ви представим историята на бозата по нашите земи и най-вече как тя е свързана с...
Read More Read more about Урок по география: Къде у нас се е намирал Бозенбург
Ендокрилог: жените над 40, които имат проблем с щитовидната жлеза да ядат поне по 1 жълтък на ден dzksgvkjdsgbfdkhgfhfg.png
  • Новини

Ендокрилог: жените над 40, които имат проблем с щитовидната жлеза да ядат поне по 1 жълтък на ден

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
Ендокринолог даде безценни съвети към жените с проблемна щитовидна жлеза. Всъщност почти всяка трета жена има проблеми...
Read More Read more about Ендокрилог: жените над 40, които имат проблем с щитовидната жлеза да ядат поне по 1 жълтък на ден
Български град стана номер едно в Европа! Изненадата е голяма dsfkgdfkjgkjdfkhfghgf.png
  • Новини

Български град стана номер едно в Европа! Изненадата е голяма

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
Наш град изненада Европа, като по важен показател стана номер едно. Дoбpич ce oĸaзвa eвpoпeйcĸият гpaд, ĸoйтo...
Read More Read more about Български град стана номер едно в Европа! Изненадата е голяма
Зимна манджа за душата! Каза ми я баба на село и не минава вечер, без да я направя sdfgsdkfglkmfdklgfdg.png
  • Новини

Зимна манджа за душата! Каза ми я баба на село и не минава вечер, без да я направя

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
Тази бабина манджа от село е толкова вкусна, че веднъж направите ли я, няма да се спрете,...
Read More Read more about Зимна манджа за душата! Каза ми я баба на село и не минава вечер, без да я направя
Верни до гроб: Жените от тези зодии обичат само един мъж в живота си sdflgksfdlkmhkmlfgkhlfghgf.png
  • Новини

Верни до гроб: Жените от тези зодии обичат само един мъж в живота си

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
Жените от тези 5 зодии обичат само веднъж в живота си и любовта им е завинаги. Рак...
Read More Read more about Верни до гроб: Жените от тези зодии обичат само един мъж в живота си
Масови съкращения в тази компания: 1700 служители в България изтръпнаха за работата си sdfsdfmkgdmfkgkfdkhfghfg.png
  • Новини

Масови съкращения в тази компания: 1700 служители в България изтръпнаха за работата си

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
Представете си, че огромна компания току-що е купила вашия работодател за милиарди и първото нещо, което прави...
Read More Read more about Масови съкращения в тази компания: 1700 служители в България изтръпнаха за работата си
Приеха важни промени за етажната собственост, касаят наематели и притежатели на кучета и котки в блока sdfgdlkfgkfdkhfkhgfhfg.png
  • Новини

Приеха важни промени за етажната собственост, касаят наематели и притежатели на кучета и котки в блока

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
Информация на наематели и домашни любимци вече задължително ще присъства в книгата на етажната собственост, гласят промените...
Read More Read more about Приеха важни промени за етажната собственост, касаят наематели и притежатели на кучета и котки в блока
Това летище в Северна България става третото с най-дълга писта у нас dsagkodskgdkgksdgfd.png
  • Новини

Това летище в Северна България става третото с най-дълга писта у нас

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
Лeтищeтo в Гopнa Opяxoвицa щe бъдe мoдepнизиpaнo и щe paзпoлaгa c yдължeнa пиcтa oт 2024 гoдинa. Toвa...
Read More Read more about Това летище в Северна България става третото с най-дълга писта у нас
Бесте Сабри зарязана от баща си, майка й не й дава да отиде в Би Би Си bestsgdassgffdgfgfd.png
  • Новини

Бесте Сабри зарязана от баща си, майка й не й дава да отиде в Би Би Си

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
Без баща израства Бесте Сабри, след като татко й заминава на гурбет в Турция и семейството й...
Read More Read more about Бесте Сабри зарязана от баща си, майка й не й дава да отиде в Би Би Си
Зрителите недоволни от БТВ. Обявиха Бояна и Осман за победители dsgdkfgkdfkgdkfgdfgf.png
  • Новини

Зрителите недоволни от БТВ. Обявиха Бояна и Осман за победители

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
В последните дни стана ясно, че българските зрители и журитата на „Мастершеф“ и „Гласът на България“ имат...
Read More Read more about Зрителите недоволни от БТВ. Обявиха Бояна и Осман за победители

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 653 654 655 656 657 658 659 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Изтъкнатият юрист и политик си отиде на 97-годишна възраст. Тъжната новина съобщи бившият конституционен съдия Георги Марков.
  • С настъпването на октомври балконите постепенно губят летните си цветове.
  • Исторически ден! След 14 години Вучич пада от власт в Сърбия! 😲
  • Радев гoни тези хранителни вериги от България
  • Слави Василев: За хората няма значение кой е президент, щом Радев управлява 🙃
  • Слави Бинев към покойния Любен Дилов: Братко, ще се видим скоро! Двамата бяха близки приятели и партийни съмишленици
  • Борисов: Тревожно е, че премиерът говори за още убийства, вместо да успокои хората
  • Бойкот на изборите в Лютово, нито един жител не е гласувал
  • Собственик на заведения от Велинград: 200% надценка в ресторантите е нищо👇
  • Проф. Кантарджиев с остри думи за политиците: Не мога да уважавам хора, които не дават пет пари за живота на народа си 👇 👇 👇

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.