Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Удар за големите магазини! Големи хипермаркети влизат в България, първите ѝ магазини ще са в… safdslkfgdkgkergregfd.png
  • Новини

Удар за големите магазини! Големи хипермаркети влизат в България, първите ѝ магазини ще са в…

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
Carrefour се завръща в Пловдив и влиза в палата 10 на Пловдивския панаир, съобщава „Марица“. „Освен тази...
Read More Read more about Удар за големите магазини! Големи хипермаркети влизат в България, първите ѝ магазини ще са в…
Край на бедността: Завършваш тази специалност, взимаш над 6 бона чисто gfsagkdfklglkdfglkre.png
  • Новини

Край на бедността: Завършваш тази специалност, взимаш над 6 бона чисто

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския...
Read More Read more about Край на бедността: Завършваш тази специалност, взимаш над 6 бона чисто
Изненадата е голяма: Разбра се кой печели Игри на волята и взима 100-те бона rwqdgskdfgksdfkgsdfg.png
  • Новини

Изненадата е голяма: Разбра се кой печели Игри на волята и взима 100-те бона

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
Броени часове преди големия финал на „Игри на волята“ стана ясно и кой е големият победител. Едва...
Read More Read more about Изненадата е голяма: Разбра се кой печели Игри на волята и взима 100-те бона
Българското кино осиротя: Отиде си най-неспокойният и дързък режисьор у нас refdsokkjgdfkgdflkgdfgfd.png
  • Новини

Българското кино осиротя: Отиде си най-неспокойният и дързък режисьор у нас

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
Режисьорът Иван Станев е починал. Тъжната новина съобщиха от Театрална работилница „Сфумато“ в страницата си във Фейсбук....
Read More Read more about Българското кино осиротя: Отиде си най-неспокойният и дързък режисьор у нас
Тъжна вест: На 65 години почина емблема на БНР – големият журналист Инджов sahgodfsgoksfdkhkfdhrehre.png
  • Новини

Тъжна вест: На 65 години почина емблема на БНР – големият журналист Инджов

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
Има хора, които срещаш само, за да узнаеш колко безграничен е пътят към знанието и колко красиво...
Read More Read more about Тъжна вест: На 65 години почина емблема на БНР – големият журналист Инджов
Страшна чистка на предатели тече в ГЕРБ! №1 в черния списък е… sdfgokdfhdfkhkrthtrh.png
  • Новини

Страшна чистка на предатели тече в ГЕРБ! №1 в черния списък е…

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
Списъци с имена на партийци, които по време на местния вот са работели срещу собствената си партия,...
Read More Read more about Страшна чистка на предатели тече в ГЕРБ! №1 в черния списък е…
Времето: Отново иде снежен мор: Климатологът Матев посочи дните с виелици sdfhdjfhfhnjrthrthr.png
  • Новини

Времето: Отново иде снежен мор: Климатологът Матев посочи дните с виелици

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
Свидетели сме на съществено затопляне, което ще продължи и през следващите дни, но след това времето обръща...
Read More Read more about Времето: Отново иде снежен мор: Климатологът Матев посочи дните с виелици
Вcички poдeни мeжду 1950 и 1990 г., нe зaбpaвяйтe дa пpoчeтeтe тoвa fsadfdsgkdfgkkgergre.png
  • Новини

Вcички poдeни мeжду 1950 и 1990 г., нe зaбpaвяйтe дa пpoчeтeтe тoвa

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
Нa първo мяcтo, ниe cмe oцeлeли и ниe cмe рoдeни нoрмaлнo, въпрeки чe нaшитe мaйки, кoгaтo ca...
Read More Read more about Вcички poдeни мeжду 1950 и 1990 г., нe зaбpaвяйтe дa пpoчeтeтe тoвa
Истина е вестта за Любо Нейков, отговаря на абсолютната истина – той е на седмото небе sfdhfdkigfhkotrhtrhr.png
  • Новини

Истина е вестта за Любо Нейков, отговаря на абсолютната истина – той е на седмото небе

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
Любо Нейков се завръща в Би Ти Ви с нов проект, който ще продуцира. Това е сериал...
Read More Read more about Истина е вестта за Любо Нейков, отговаря на абсолютната истина – той е на седмото небе
Черен дроб като нов за 3 дни – цялата мръсотия излиза по тази народна рецепта sdfhlkmfdgkhfghdkgfhkgf.png
  • Новини

Черен дроб като нов за 3 дни – цялата мръсотия излиза по тази народна рецепта

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
Това е стара народна рецепта за прочистване на черния дроб от всички натрупани в него токсини и...
Read More Read more about Черен дроб като нов за 3 дни – цялата мръсотия излиза по тази народна рецепта

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 671 672 673 674 675 676 677 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Изтъкнатият юрист и политик си отиде на 97-годишна възраст. Тъжната новина съобщи бившият конституционен съдия Георги Марков.
  • С настъпването на октомври балконите постепенно губят летните си цветове.
  • Исторически ден! След 14 години Вучич пада от власт в Сърбия! 😲
  • Радев гoни тези хранителни вериги от България
  • Слави Василев: За хората няма значение кой е президент, щом Радев управлява 🙃
  • Слави Бинев към покойния Любен Дилов: Братко, ще се видим скоро! Двамата бяха близки приятели и партийни съмишленици
  • Борисов: Тревожно е, че премиерът говори за още убийства, вместо да успокои хората
  • Бойкот на изборите в Лютово, нито един жител не е гласувал
  • Собственик на заведения от Велинград: 200% надценка в ресторантите е нищо👇
  • Проф. Кантарджиев с остри думи за политиците: Не мога да уважавам хора, които не дават пет пари за живота на народа си 👇 👇 👇

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.