Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Разказ на полски турист, дошъл в България на море: Дойдох тук на почивка и онемях uhyrgxfdbfghfghfh.png
  • Новини

Разказ на полски турист, дошъл в България на море: Дойдох тук на почивка и онемях

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
Не съм идвал в България от дете. Сега, когато вече съм почти на 40 години, реших, че...
Read More Read more about Разказ на полски турист, дошъл в България на море: Дойдох тук на почивка и онемях
Те бяха най-красивата двойка в България! Спортът ги събра, драмата им е, че спортът днес ги раздели sdgdfgwqrqwrasasss.png
  • Новини

Те бяха най-красивата двойка в България! Спортът ги събра, драмата им е, че спортът днес ги раздели

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
Тенисистът Димитър Кузманов и бившата гимнастичка Христина Тодорова са разделени, твърди “България Днес”. Връзката им продължи около...
Read More Read more about Те бяха най-красивата двойка в България! Спортът ги събра, драмата им е, че спортът днес ги раздели
Нещо ужасно сполетя Константин, сериозно заболяване мъчи певеца, излезе и го обяви лично sfdggfhfgrwrwrsd.png
  • Новини

Нещо ужасно сполетя Константин, сериозно заболяване мъчи певеца, излезе и го обяви лично

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
Певецът Константин отново го закъса със здравето и се наложи да отмени последната си изява в собственото...
Read More Read more about Нещо ужасно сполетя Константин, сериозно заболяване мъчи певеца, излезе и го обяви лично
Родители искали да сменят чиновете в клас. Адекватен баща ги сложил на място sdfgdfqeqwsdsfsd.jpg
  • Новини

Родители искали да сменят чиновете в клас. Адекватен баща ги сложил на място

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
Забавна история, която нагледно демонстрира човешката глупост и неотстъпчивост, която решихме да ви споделим с настъпването на...
Read More Read more about Родители искали да сменят чиновете в клас. Адекватен баща ги сложил на място
Сиромахов: Побеснях! Такова отношение ли заслужава най-великият българин? asrwefsdgbfghgfghgf.png
  • Новини

Сиромахов: Побеснях! Такова отношение ли заслужава най-великият българин?

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
От фейсбук страницата на писателя на Иво Сиромахов. „Една от особеностите на характера ми е, че обичам...
Read More Read more about Сиромахов: Побеснях! Такова отношение ли заслужава най-великият българин?
Окончателно: Излизаме на свободния пазар на ток от 1 януари 2026 г. Какво следва? vdsgdfhgfgqweqwrsd.png
  • Новини

Окончателно: Излизаме на свободния пазар на ток от 1 януари 2026 г. Какво следва?

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
На 1 януари 2026 г. битовите потребители излизат на свободния пазар на електроенергия. Това реши окончателно парламентът,...
Read More Read more about Окончателно: Излизаме на свободния пазар на ток от 1 януари 2026 г. Какво следва?
Решено е: 153 лева към заплатите отгоре от 1 януари wtsdgdssttttt.png
  • Новини

Решено е: 153 лева към заплатите отгоре от 1 януари

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
Увеличението на минималната заплата е решено от 1 януари. Това стана ясно в ефира на Нова тв....
Read More Read more about Решено е: 153 лева към заплатите отгоре от 1 януари
Работодател търси хора – дава заплата над 2000 лева, бонуси и безплатни почивки adgsfhdfgeqweqweas.png
  • Новини

Работодател търси хора – дава заплата над 2000 лева, бонуси и безплатни почивки

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2023
Завод „Арсенал“ в Казанлък откри нов офис в центъра на Стара Загора. В него ще се приемат...
Read More Read more about Работодател търси хора – дава заплата над 2000 лева, бонуси и безплатни почивки
Най-чаканата тайна падна! Издадоха кой печели Мастършеф 2023 gfdhfghrwerwerer.png
  • Новини

Най-чаканата тайна падна! Издадоха кой печели Мастършеф 2023

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
Победителката в третия сезон на MasterChef през 2017г. Божана Кацарова, издаде кой ще грабне наградата в актуалния...
Read More Read more about Най-чаканата тайна падна! Издадоха кой печели Мастършеф 2023
Отново са тук! Гигантски буболечки плъзнаха по пловдивските улици qwtsdfasfgdgdfgg.png
  • Новини

Отново са тук! Гигантски буболечки плъзнаха по пловдивските улици

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
Гигантските буболечки отново плъзнаха по пловдивските улици. Пловдивчаните, които сигнализираха до TrafficNews за появата им разказаха, че...
Read More Read more about Отново са тук! Гигантски буболечки плъзнаха по пловдивските улици

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 828 829 830 831 832 833 834 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.