Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Никога няма да забравя този ден, видях го с едното око, Стоичков разплака България sewtegfdgfhfgh.png
  • Новини

Никога няма да забравя този ден, видях го с едното око, Стоичков разплака България

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
Този ден през 1997 година е историческия футбол. България побеждава Русия с гол на легендарния защитник Трифон...
Read More Read more about Никога няма да забравя този ден, видях го с едното око, Стоичков разплака България
Шофьорите в София в шок, чудят се с колко километра да карат по този булевард sfdhsfdherterter.png
  • Новини

Шофьорите в София в шок, чудят се с колко километра да карат по този булевард

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
Интересна снимка се появи в социалната мрежа Фейсбук. На нея потребител с име Никола Николов е запечатал любопитна...
Read More Read more about Шофьорите в София в шок, чудят се с колко километра да карат по този булевард
Откриха тайнствен златен обект в океана и никой не знае от какво afdgsdgregeee.png
  • Новини

Откриха тайнствен златен обект в океана и никой не знае от какво

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
Неизвестен златен обект, приличащ на яйце, е открит на океанското дъно край тихоокеанското крайбрежие на Аляска, а...
Read More Read more about Откриха тайнствен златен обект в океана и никой не знае от какво
Най-страшната вест дойде след огнения ад в промишлената зона на Ямбол sdfdfgewqqwewqe.png
  • Новини

Най-страшната вест дойде след огнения ад в промишлената зона на Ямбол

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
В едно от помещенията е открит труп на възрастен мъж. Ликвидиран е пожарът, възникнал вчера в промишлената...
Read More Read more about Най-страшната вест дойде след огнения ад в промишлената зона на Ямбол
Финансират нов проект за обгрижване на възрастните хора в България: Ето как ще работи dfghfdgjtrtrtt.png
  • Новини

Финансират нов проект за обгрижване на възрастните хора в България: Ето как ще работи

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
Агенцията за социално подпомагане е организация, която играе ключова роля в подобряването на условията за хората с...
Read More Read more about Финансират нов проект за обгрижване на възрастните хора в България: Ето как ще работи
Гордей се България, Петър Мицин е световен вицешампион от първенството в Израел abdfsbfghdfghfghg.png
  • Новини

Гордей се България, Петър Мицин е световен вицешампион от първенството в Израел

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
Петър Мицин наистина няма спирка през 2023 г. 18-годишното момче от Велинград завърши участието си на световното...
Read More Read more about Гордей се България, Петър Мицин е световен вицешампион от първенството в Израел
Шеф Таралежков със сърцераздирателен жест. Дари косата си в името на невероятна кауза dfghfhfghtttt.png
  • Новини

Шеф Таралежков със сърцераздирателен жест. Дари косата си в името на невероятна кауза

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
Шеф Александър Таралежков, един от привлекателните членове на новото жури на кулинарното риалити „Мастър шеф“, е пристигнал...
Read More Read more about Шеф Таралежков със сърцераздирателен жест. Дари косата си в името на невероятна кауза
Пастирът, подал фалшивия сигнал за изчезнали в Стара планина, с нечувано оправдание fdsggdfhfgdhfghgf.png
  • Новини

Пастирът, подал фалшивия сигнал за изчезнали в Стара планина, с нечувано оправдание

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
Наско Сергеев Благоев от Златоград остава за постоянно в ареста. Това реши Районен съд Карлово. Днес 25-годишният...
Read More Read more about Пастирът, подал фалшивия сигнал за изчезнали в Стара планина, с нечувано оправдание
Този мъж има болест на Алцхаймер. Но това, което направил синът му, е достойно за възхищение dfghgfjghjhgjy.jpg
  • Новини

Този мъж има болест на Алцхаймер. Но това, което направил синът му, е достойно за възхищение

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
Довчера си бил пълен със сила и енергия. Съвсем доскоро си пял на сцената, а благодарните зрители...
Read More Read more about Този мъж има болест на Алцхаймер. Но това, което направил синът му, е достойно за възхищение
Преди една година баща ми се прибра от България и малко по-късно той ни сподели, че е болен от рак qwdwqdsgsdfgfdg.png
  • Новини

Преди една година баща ми се прибра от България и малко по-късно той ни сподели, че е болен от рак

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
„Преди една година баща ми се прибра от България и малко по-късно той ни сподели, че е...
Read More Read more about Преди една година баща ми се прибра от България и малко по-късно той ни сподели, че е болен от рак

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 920 921 922 923 924 925 926 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.