Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Тишината беше най-лоша. В продължение на три години животът ми беше симфония от неговия смях, от тихото му мърморене, докато чете, от начина, по който произнасяше името ми. А после – нищо. Само оглушителна Screenshot_1
  • Без категория

Тишината беше най-лоша. В продължение на три години животът ми беше симфония от неговия смях, от тихото му мърморене, докато чете, от начина, по който произнасяше името ми. А после – нищо. Само оглушителна

Иван Димитров Пешев септември 25, 2025
Тишината беше най-лоша. В продължение на три години животът ми беше симфония от неговия смях, от тихото...
Read More Read more about Тишината беше най-лоша. В продължение на три години животът ми беше симфония от неговия смях, от тихото му мърморене, докато чете, от начина, по който произнасяше името ми. А после – нищо. Само оглушителна
В продължение на години спестявах пари, за да изпълня мечтата на съпругата си – да отиде в Париж. Години наред, стотинка по стотинка, лев по лев, се трупаха в една отделна банкова сметка, която бях нарекъл кодово „Проект Мечта“. Screenshot_6
  • Без категория

В продължение на години спестявах пари, за да изпълня мечтата на съпругата си – да отиде в Париж. Години наред, стотинка по стотинка, лев по лев, се трупаха в една отделна банкова сметка, която бях нарекъл кодово „Проект Мечта“.

Иван Димитров Пешев септември 24, 2025
В продължение на години спестявах пари, за да изпълня мечтата на съпругата си – да отиде в...
Read More Read more about В продължение на години спестявах пари, за да изпълня мечтата на съпругата си – да отиде в Париж. Години наред, стотинка по стотинка, лев по лев, се трупаха в една отделна банкова сметка, която бях нарекъл кодово „Проект Мечта“.
Синът ми, Мартин, се ожени за Еми. Беше сватба като от приказките – бяла рокля, стотици гости, усмивки, които изглеждаха искрени, и обещания, които звучаха вечни. Аз, като всяка майка, се радвах за щастието на детето си Screenshot_1
  • Без категория

Синът ми, Мартин, се ожени за Еми. Беше сватба като от приказките – бяла рокля, стотици гости, усмивки, които изглеждаха искрени, и обещания, които звучаха вечни. Аз, като всяка майка, се радвах за щастието на детето си

Иван Димитров Пешев септември 24, 2025
Синът ми, Мартин, се ожени за Еми. Беше сватба като от приказките – бяла рокля, стотици гости,...
Read More Read more about Синът ми, Мартин, се ожени за Еми. Беше сватба като от приказките – бяла рокля, стотици гости, усмивки, които изглеждаха искрени, и обещания, които звучаха вечни. Аз, като всяка майка, се радвах за щастието на детето си
Приятелите ми никога не ми връщаха парите за вечерите, които винаги аз плащах. Казваха, че са разорени, а аз имам „добра работа“. Никога не съм искал да ми ги върнат, но с времето започнах да се чувствам използван Screenshot_8
  • Без категория

Приятелите ми никога не ми връщаха парите за вечерите, които винаги аз плащах. Казваха, че са разорени, а аз имам „добра работа“. Никога не съм искал да ми ги върнат, но с времето започнах да се чувствам използван

Иван Димитров Пешев септември 24, 2025
Приятелите ми никога не ми връщаха парите за вечерите, които винаги аз плащах. Казваха, че са разорени,...
Read More Read more about Приятелите ми никога не ми връщаха парите за вечерите, които винаги аз плащах. Казваха, че са разорени, а аз имам „добра работа“. Никога не съм искал да ми ги върнат, но с времето започнах да се чувствам използван
Вчера братовчедката на годеника ми ми писа, объркана какво да облече за сватбата ни. В поканата пишеше, че дрескодът е официален, затова не разбрах въпроса ѝ – докато не ми изпрати снимка на друга покана. Screenshot_1
  • Без категория

Вчера братовчедката на годеника ми ми писа, объркана какво да облече за сватбата ни. В поканата пишеше, че дрескодът е официален, затова не разбрах въпроса ѝ – докато не ми изпрати снимка на друга покана.

Иван Димитров Пешев септември 24, 2025
Вчера братовчедката на годеника ми ми писа, объркана какво да облече за сватбата ни. В поканата пишеше,...
Read More Read more about Вчера братовчедката на годеника ми ми писа, объркана какво да облече за сватбата ни. В поканата пишеше, че дрескодът е официален, затова не разбрах въпроса ѝ – докато не ми изпрати снимка на друга покана.
Брат ми, Петър, ме свърза на среща с един мъж, с когото играе футбол. Беше ми го нахвалил с такова въодушевление, че почти започнах да се дразня. Описа го като учтив, добре изглеждащ и, което беше най-интригуващото, отдавна необвързан Screenshot_10
  • Без категория

Брат ми, Петър, ме свърза на среща с един мъж, с когото играе футбол. Беше ми го нахвалил с такова въодушевление, че почти започнах да се дразня. Описа го като учтив, добре изглеждащ и, което беше най-интригуващото, отдавна необвързан

Иван Димитров Пешев септември 24, 2025
Брат ми, Петър, ме свърза на среща с един мъж, с когото играе футбол. Беше ми го...
Read More Read more about Брат ми, Петър, ме свърза на среща с един мъж, с когото играе футбол. Беше ми го нахвалил с такова въодушевление, че почти започнах да се дразня. Описа го като учтив, добре изглеждащ и, което беше най-интригуващото, отдавна необвързан
Летях в бизнес класа. Това не беше лукс, а необходимост. Всеки детайл от тези няколко часа във въздуха беше пресметнат, оптимизиран за максимална ефективност. Тишината, широчината на креслото, качеството на шампанското Screenshot_1
  • Без категория

Летях в бизнес класа. Това не беше лукс, а необходимост. Всеки детайл от тези няколко часа във въздуха беше пресметнат, оптимизиран за максимална ефективност. Тишината, широчината на креслото, качеството на шампанското

Иван Димитров Пешев септември 24, 2025
Летях в бизнес класа. Това не беше лукс, а необходимост. Всеки детайл от тези няколко часа във...
Read More Read more about Летях в бизнес класа. Това не беше лукс, а необходимост. Всеки детайл от тези няколко часа във въздуха беше пресметнат, оптимизиран за максимална ефективност. Тишината, широчината на креслото, качеството на шампанското
Свекърва ми, Райна, винаги казваше, че се отнасям към кучето си, Бруно, по-добре, отколкото повечето хора се отнасят към децата си. Думите ѝ бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка по време на неделните обеди Screenshot_10
  • Без категория

Свекърва ми, Райна, винаги казваше, че се отнасям към кучето си, Бруно, по-добре, отколкото повечето хора се отнасят към децата си. Думите ѝ бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка по време на неделните обеди

Иван Димитров Пешев септември 23, 2025
Свекърва ми, Райна, винаги казваше, че се отнасям към кучето си, Бруно, по-добре, отколкото повечето хора се...
Read More Read more about Свекърва ми, Райна, винаги казваше, че се отнасям към кучето си, Бруно, по-добре, отколкото повечето хора се отнасят към децата си. Думите ѝ бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка по време на неделните обеди
В продължение на четиридесет години животът ми се въртеше около една ос – работата. Всеки ден, в продължение на четири десетилетия, ставах преди слънцето, обличах строгия си костюм и се отправях към счетоводната фирма Screenshot_1
  • Без категория

В продължение на четиридесет години животът ми се въртеше около една ос – работата. Всеки ден, в продължение на четири десетилетия, ставах преди слънцето, обличах строгия си костюм и се отправях към счетоводната фирма

Иван Димитров Пешев септември 23, 2025
В продължение на четиридесет години животът ми се въртеше около една ос – работата. Всеки ден, в...
Read More Read more about В продължение на четиридесет години животът ми се въртеше около една ос – работата. Всеки ден, в продължение на четири десетилетия, ставах преди слънцето, обличах строгия си костюм и се отправях към счетоводната фирма
Телефонът иззвъня точно в четири следобед. Беше вторник, ден, в който обикновено приключвах по-рано, за да избегна кошмарния трафик по околовръстното Screenshot_10
  • Без категория

Телефонът иззвъня точно в четири следобед. Беше вторник, ден, в който обикновено приключвах по-рано, за да избегна кошмарния трафик по околовръстното

Иван Димитров Пешев септември 23, 2025
Телефонът иззвъня точно в четири следобед. Беше вторник, ден, в който обикновено приключвах по-рано, за да избегна...
Read More Read more about Телефонът иззвъня точно в четири следобед. Беше вторник, ден, в който обикновено приключвах по-рано, за да избегна кошмарния трафик по околовръстното

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 91 92 93 94 95 96 97 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Почина 14-годишната Фули, чиято история обедини дарители от цяла България
  • Цветанов обяви лоша вест за Борисов, хората от ГЕРБ тръгнаха
  • Поклон! Почина собственикът на известна българска верига от 90-те и голям спонсор на спорта
  • Бойко Борисов: Въвеждането на данък свръхпечалба ще бъде платен от гражданите
  • Най-колоритната двойка за “Дондуков” 2 разби ефира – Пацо се сравни със Зеленски, а Ваня гледа към Русия
  • Обрат за „прокурорския син“: Излиза от затвора в България, но го чака гръцки капан
  • Бойко Борисов: Като се върнем на власт ще…
  • Заведох съпруга си с увреждане да види новата къща на сина ми, а той насочи маркуча към нас
  • Вечерта започна като всяка друга. Светлината на лампите в магазина беше студена, подът лъскав, а въздухът миришеше на прах и евтин препарат. Чуваше се равномерното писукане на скенера и тихото мърморене на хора, които бързаха да се приберат.
  • Родителите ми ми казаха: „Ако избереш това момиче, повече никога не се връщай у дома

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
  • Генерал Радев с тежки думи за Кандев 😮
  • От последния час! Мощен гръм разтърси голям български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
септември 2026
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.