Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Tуристи си разменят бележка цял ден, за да използват чадър и шезлонг
  • Новини

Tуристи си разменят бележка цял ден, за да използват чадър и шезлонг

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
orsakrqwrksra.png

Tуристи си разменят една и съща касова бележка цял ден, за да използват съоръженията безплатно.

Въпреки че и тази година голяма част от плажовете по Южното Черноморие са с намалени цени на сянката, някои туристи опитват да ги ползват безплатно.

Един от случаите е от плажа Крайморие, а спасител става свидетел на случката.

 

“Там на втория ли беше, третия шезлонг дойде една жена, някъде към 16.30 ч. 17.00 ч. горе-долу и легна.

Дойде момчето, което събира таксите за шезлонгите.

Тръгна да си говори с нея нещо, повдигнаха си тон, смисъл започна тя нещо да му обяснява, започна да вика повечко, след това дойде другият касиер, пак нещо не се разбраха, в крайна сметка дойде и концесионерът”, разказа спасителят Димитър Калинов.

 

Оказало се, че жената използва касова бележка от преди 8 часа. Преди това обаче не е била на плажа, пише БНТ. Обяснила, че неин познат ѝ я дал, след като си тръгнал от ивицата, пише БНТ.

 

“Ако установим, че човекът ползва чужда бележка, просто го помолваме или да заплати, или да напусна тази платена услуга, която е заел неправомерно”, обясни концесионерът Николай Димитров.

Стопаните на плажове признават, че трудно може да се контролира порочната практика. Разчитат най-вече на своите служители да наблюдават по-изкъсо летовниците, но и на съвестта на самите плажуващи.

 

Една и съща бележка може да се ползва само когато решим сутрин да отидем на плаж, да си тръгнем и да се върнем отново следобед, но в рамките на един и същи ден.

 

Остава обаче неясно как туристите могат да докажат, че именно те са заплатили касовата бележка, а не е поделена с други. Така на практика отново може да възникне спор, а последната дума има касиера.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първи снимки на жената, която е била с Алексей Петров по време на разстрела му
Next: Атанас Атанасов след разстрела на Петров: Руската агентура у нас има инструкции

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.