Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Tъжна вест: Почина голямо име в родния футбол
  • Новини

Tъжна вест: Почина голямо име в родния футбол

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
futbolllbs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина легендата на родния футбол Апостол Чачевски – бивш треньор на ЦСКА и Локомотив (София).

„Уважаеми привърженици, късно снощи, на 90-годишна възраст, ни напусна легендарният футболист и треньор на Локомотив (София) – Апостол Чачевски.

Поклонението ще се състои в четвъртък от 10:30 ч., като ще бъде в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Ръководството и всички служители на Локомотив София се прекланят пред светлата му памет.

Поклон!“, написаха „железничарите“.

Чачевски играе като защитник и дефанзивен халф за Локомотив (София) от 1950 до 1967 г.

 

Има 289 мача и 20 гола в „А“ група и 4 мача за Купата на европейските шампиони. Шампион на България през 1963/64 и носител на Купата на Съветската армия през 1953 г.

Има 3 мача за националния отбор на България.

След приключване на състезателната си кариера става треньор, като е поемал Локомотив (София) три пъти.

През юли 1983 г. е назначен за треньор на ЦСКА. Начело на „армейците“ се представя колебливо и след отпадането от Купата на България срещу Левски на полуфинал на 31 март 1984 е освободен.

 

Бил е наставник и на Академик (София), Етър (Велико Търново), помощник-треньор в националния отбор на България, работи също в кипърските Алки и АЕЛ и в гръцките Арис, Аполон, Ираклис и Пансерайкос. Треньор на юношеския национален отбор на България до 18 години. Президент на Локомотив (София) в първата половина на деветдесетте.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва бум – бум точно в този ден: Важно предупреждение за цяла България издаде проф. Рачев
Next: He ги oтxвъpляйтe a ги пpивлeчeтe и cлeд 5 чaca щe имaтe пoвeчe пapи: Eтo гo зaĸoнa зa пpивличaнeтo

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.