Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Tъжна вест: Почина голямо име в родния футбол
  • Новини

Tъжна вест: Почина голямо име в родния футбол

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
futbolllbs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина легендата на родния футбол Апостол Чачевски – бивш треньор на ЦСКА и Локомотив (София).

„Уважаеми привърженици, късно снощи, на 90-годишна възраст, ни напусна легендарният футболист и треньор на Локомотив (София) – Апостол Чачевски.

Поклонението ще се състои в четвъртък от 10:30 ч., като ще бъде в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Ръководството и всички служители на Локомотив София се прекланят пред светлата му памет.

Поклон!“, написаха „железничарите“.

Чачевски играе като защитник и дефанзивен халф за Локомотив (София) от 1950 до 1967 г.

 

Има 289 мача и 20 гола в „А“ група и 4 мача за Купата на европейските шампиони. Шампион на България през 1963/64 и носител на Купата на Съветската армия през 1953 г.

Има 3 мача за националния отбор на България.

След приключване на състезателната си кариера става треньор, като е поемал Локомотив (София) три пъти.

През юли 1983 г. е назначен за треньор на ЦСКА. Начело на „армейците“ се представя колебливо и след отпадането от Купата на България срещу Левски на полуфинал на 31 март 1984 е освободен.

 

Бил е наставник и на Академик (София), Етър (Велико Търново), помощник-треньор в националния отбор на България, работи също в кипърските Алки и АЕЛ и в гръцките Арис, Аполон, Ираклис и Пансерайкос. Треньор на юношеския национален отбор на България до 18 години. Президент на Локомотив (София) в първата половина на деветдесетте.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва бум – бум точно в този ден: Важно предупреждение за цяла България издаде проф. Рачев
Next: He ги oтxвъpляйтe a ги пpивлeчeтe и cлeд 5 чaca щe имaтe пoвeчe пapи: Eтo гo зaĸoнa зa пpивличaнeтo

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.