Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • US полковник: Играта приключи! Ако украинските войски не се предадат в следващите 24 часа, руснаците ще ги
  • Новини

US полковник: Играта приключи! Ако украинските войски не се предадат в следващите 24 часа, руснаците ще ги

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
penipollvlvo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Пенсионираният полковник от армията на САЩ Дъглас Макгрегър даде изчерпателен отговор на въпросите какво се случва в Украйна и какви са непосредствените перспективи за самата Украйна в ефира на американския телевизионен канал Fox News.

„Защо мислите, че Владимир Путин прави това, което прави? Каква е крайната му цел? – пита домакинът.

„Владимир Путин прави това, за което ни предупреждава през последните 15 години: че няма да толерира американски войски и ракети на границата си. Точно както, ние не бихме търпели руски войски и ракети в Куба. Ние го игнорирахме и той в крайна сметка взе мерки.

Анализ: Войната в Украйна е най-големият успех на дипломацията на САЩ

Той многократно е казвал, че влизането на Украйна в НАТО е абсолютно неприемливо за Русия.

Това, което вече се случи, е, че боевете в Източна Украйна всъщност почти приключиха. Всички украински войски, разположени там, са обкръжени и отцепени, има около 30-40 хиляди от тях на югоизток (според Макгрегър). Ако не се предадат в рамките на следващите 24 часа, подозирам, че руснаците в крайна сметка ще ги унищожат.

Точно затова Зеленски се среща с представителите на Путин – играта приключи.

Казахме му, президентът на САЩ каза, че ако се надява на неутрален статут на Украйна, ние ще го подкрепим. Мисля, че Владимир Путин ще направи това за Западна Украйна, частта отвъд Днепър. Но за тази част на изток не съм сигурен какъв е планът му: да създаде друга република или да я присъедини към Русия. Защото исторически – това е руска територия.

Сутрешна сводка: Руски десант води бой в Харков, Херсон падна ВИДЕО

Но западните украински територии не са. Той знае това и тази част от Украйна ще са приемливи за Русия като неутрална държава.

Водещият пита: „Аз не съм военен експерт, дори не съм специалист по география, но ако той (Путин) окупира Украйна, а Украйна граничи с Полша, а Полша е страна от НАТО, това не означава ли, че той просто ще продължи да взема държава след държава, докато страните от НАТО не се изчерпят?

Полковникът въздъхва тежко и казва:

„Струва ми се, че си струва да повторя: Путин не се интересува от преминаването на Днепър и насочване на запад към полската граница. Той е напълно готов за неутрален статут на тези територии по австрийски или финландски модел. Той не иска война с нас, армията му е твърде малка за това, икономиката му е по-малка от тази на Южна Корея.

Ние му вменяваме неща, които той не иска, както обикновено се опитваме да демонизираме него и страната му.

Това, което трябва да запомним, е, че Украйна е четвъртата корумпирана държава в света. Това далеч не е свободна демокрация, яркият пример, както всички казват. Зеленски затваря журналисти и политически опозиционери.

За излъганата Украйна, лицемерния Запад, лошия Путин и българските ястреби

Мисля, че трябва да стоим далеч от това. Американците мислят, че трябва да стоим настрана, европейците мислят, че трябва да стоим настрана. Ние трябва да спрем доставките на оръжие за Украйна и да спрем да ги подтикваме да умират за това безнадеждно начинание.

Водещият уточнява: „Казвате да стоим настрана, тоест без санкции, без военна подкрепа, просто нека Русия вземе частта от Украйна, от която се нуждае?“

„Да точно така. Не виждам причина да се бием с Русия за нещо, за което говорят от години, а ние просто игнорирахме. И по-важното: там (в Украйна ) населението е неразличимо от руското.

Знаеш ли какво е най-ужасното? Ние не изпращаме нашите военновъздушни сили да се бият, но насърчаваме украинците да умират ненужно в битка, която не могат да спечелят.

Ще провокираме безпрецедентна хуманитарна катастрофа, ако всичко това не спре.”

Превод и редакция

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Чеченски паравоенни са се опитали да убият Зеленски
Next: ОБРАТ! Кирил Петков отива на Шипка

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
  • Мирисът на кожа и власт сякаш залепна по небцето ми. Вратата се затвори без звук, но в ушите ми прозвуча като удар.
  • В онзи напълно обикновен ден вървях по улицата и мислех за най-обикновени неща. Какво да купя за вечеря. Как да наваксам със сметките. Как да се усмихвам пред хората, когато отвътре не ми е до усмивки.
  • В продължение на три години брат ми и аз живеехме като непознати, които споделят минало, но отказват да го признаят. Скандалът ни не беше драматичен. Нямаше крясъци, които другите да повтарят с години. Имаше по-лошо. Имаше студена точност, едно изречение, което се забива в паметта като пирон, и поглед, който казва, че всичко вече е решено.
  • Живея с майка си и понякога ми се струва, че двамата сме останали последните хора на света, които още вярват, че трудът сам по себе си е достойнство.
  • Седях на леглото в наетата стая и гледах възглавницата така, сякаш беше чуждо тяло, оставено нарочно да ме наблюдава
  • Вечерята беше от онези, които не се забравят. Не заради храната и не заради музиката, която се плъзгаше между масите като кадифе, а заради усещането, че нещо предстои.
  • Никога не съм си представяла, че на седемдесет и две години ще спя в приют, а сутринта ще ме събуди шумът на чужди стъпки и притихналото подсмърчане на жени, които се опитват да не пречат една на друга.
  • Алена току-що беше започнала работа в един от най-луксозните хотели в София, където я бяха наели като камериерка. Тя беше нова. Тиха. Внимателна. С онази естествена красота, която не се натрапва, но кара хората да се обръщат след теб, без да разбират защо.
  • Слънцето се плъзгаше по пода и правеше отломките да изглеждат като живи. Всеки лъч се закачаше в ръбовете им и се разпадаше на искри, сякаш кристалът не искаше да признае поражение.
  • Беше обикновена вечер. Лампите по улиците хвърляха меко сияние, прозорците светеха като малки квадратни слънца, а човешките стъпки отекваха с онова спокойно темпо, което кара всеки да вярва, че нощта ще мине без изненади.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.