Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • US полковник: Играта приключи! Ако украинските войски не се предадат в следващите 24 часа, руснаците ще ги
  • Новини

US полковник: Играта приключи! Ако украинските войски не се предадат в следващите 24 часа, руснаците ще ги

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
penipollvlvo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Пенсионираният полковник от армията на САЩ Дъглас Макгрегър даде изчерпателен отговор на въпросите какво се случва в Украйна и какви са непосредствените перспективи за самата Украйна в ефира на американския телевизионен канал Fox News.

„Защо мислите, че Владимир Путин прави това, което прави? Каква е крайната му цел? – пита домакинът.

„Владимир Путин прави това, за което ни предупреждава през последните 15 години: че няма да толерира американски войски и ракети на границата си. Точно както, ние не бихме търпели руски войски и ракети в Куба. Ние го игнорирахме и той в крайна сметка взе мерки.

Анализ: Войната в Украйна е най-големият успех на дипломацията на САЩ

Той многократно е казвал, че влизането на Украйна в НАТО е абсолютно неприемливо за Русия.

Това, което вече се случи, е, че боевете в Източна Украйна всъщност почти приключиха. Всички украински войски, разположени там, са обкръжени и отцепени, има около 30-40 хиляди от тях на югоизток (според Макгрегър). Ако не се предадат в рамките на следващите 24 часа, подозирам, че руснаците в крайна сметка ще ги унищожат.

Точно затова Зеленски се среща с представителите на Путин – играта приключи.

Казахме му, президентът на САЩ каза, че ако се надява на неутрален статут на Украйна, ние ще го подкрепим. Мисля, че Владимир Путин ще направи това за Западна Украйна, частта отвъд Днепър. Но за тази част на изток не съм сигурен какъв е планът му: да създаде друга република или да я присъедини към Русия. Защото исторически – това е руска територия.

Сутрешна сводка: Руски десант води бой в Харков, Херсон падна ВИДЕО

Но западните украински територии не са. Той знае това и тази част от Украйна ще са приемливи за Русия като неутрална държава.

Водещият пита: „Аз не съм военен експерт, дори не съм специалист по география, но ако той (Путин) окупира Украйна, а Украйна граничи с Полша, а Полша е страна от НАТО, това не означава ли, че той просто ще продължи да взема държава след държава, докато страните от НАТО не се изчерпят?

Полковникът въздъхва тежко и казва:

„Струва ми се, че си струва да повторя: Путин не се интересува от преминаването на Днепър и насочване на запад към полската граница. Той е напълно готов за неутрален статут на тези територии по австрийски или финландски модел. Той не иска война с нас, армията му е твърде малка за това, икономиката му е по-малка от тази на Южна Корея.

Ние му вменяваме неща, които той не иска, както обикновено се опитваме да демонизираме него и страната му.

Това, което трябва да запомним, е, че Украйна е четвъртата корумпирана държава в света. Това далеч не е свободна демокрация, яркият пример, както всички казват. Зеленски затваря журналисти и политически опозиционери.

За излъганата Украйна, лицемерния Запад, лошия Путин и българските ястреби

Мисля, че трябва да стоим далеч от това. Американците мислят, че трябва да стоим настрана, европейците мислят, че трябва да стоим настрана. Ние трябва да спрем доставките на оръжие за Украйна и да спрем да ги подтикваме да умират за това безнадеждно начинание.

Водещият уточнява: „Казвате да стоим настрана, тоест без санкции, без военна подкрепа, просто нека Русия вземе частта от Украйна, от която се нуждае?“

„Да точно така. Не виждам причина да се бием с Русия за нещо, за което говорят от години, а ние просто игнорирахме. И по-важното: там (в Украйна ) населението е неразличимо от руското.

Знаеш ли какво е най-ужасното? Ние не изпращаме нашите военновъздушни сили да се бият, но насърчаваме украинците да умират ненужно в битка, която не могат да спечелят.

Ще провокираме безпрецедентна хуманитарна катастрофа, ако всичко това не спре.”

Превод и редакция

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Чеченски паравоенни са се опитали да убият Зеленски
Next: ОБРАТ! Кирил Петков отива на Шипка

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.