Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • US полковник: Играта приключи! Ако украинските войски не се предадат в следващите 24 часа, руснаците ще ги
  • Новини

US полковник: Играта приключи! Ако украинските войски не се предадат в следващите 24 часа, руснаците ще ги

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
penipollvlvo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Пенсионираният полковник от армията на САЩ Дъглас Макгрегър даде изчерпателен отговор на въпросите какво се случва в Украйна и какви са непосредствените перспективи за самата Украйна в ефира на американския телевизионен канал Fox News.

„Защо мислите, че Владимир Путин прави това, което прави? Каква е крайната му цел? – пита домакинът.

„Владимир Путин прави това, за което ни предупреждава през последните 15 години: че няма да толерира американски войски и ракети на границата си. Точно както, ние не бихме търпели руски войски и ракети в Куба. Ние го игнорирахме и той в крайна сметка взе мерки.

Анализ: Войната в Украйна е най-големият успех на дипломацията на САЩ

Той многократно е казвал, че влизането на Украйна в НАТО е абсолютно неприемливо за Русия.

Това, което вече се случи, е, че боевете в Източна Украйна всъщност почти приключиха. Всички украински войски, разположени там, са обкръжени и отцепени, има около 30-40 хиляди от тях на югоизток (според Макгрегър). Ако не се предадат в рамките на следващите 24 часа, подозирам, че руснаците в крайна сметка ще ги унищожат.

Точно затова Зеленски се среща с представителите на Путин – играта приключи.

Казахме му, президентът на САЩ каза, че ако се надява на неутрален статут на Украйна, ние ще го подкрепим. Мисля, че Владимир Путин ще направи това за Западна Украйна, частта отвъд Днепър. Но за тази част на изток не съм сигурен какъв е планът му: да създаде друга република или да я присъедини към Русия. Защото исторически – това е руска територия.

Сутрешна сводка: Руски десант води бой в Харков, Херсон падна ВИДЕО

Но западните украински територии не са. Той знае това и тази част от Украйна ще са приемливи за Русия като неутрална държава.

Водещият пита: „Аз не съм военен експерт, дори не съм специалист по география, но ако той (Путин) окупира Украйна, а Украйна граничи с Полша, а Полша е страна от НАТО, това не означава ли, че той просто ще продължи да взема държава след държава, докато страните от НАТО не се изчерпят?

Полковникът въздъхва тежко и казва:

„Струва ми се, че си струва да повторя: Путин не се интересува от преминаването на Днепър и насочване на запад към полската граница. Той е напълно готов за неутрален статут на тези територии по австрийски или финландски модел. Той не иска война с нас, армията му е твърде малка за това, икономиката му е по-малка от тази на Южна Корея.

Ние му вменяваме неща, които той не иска, както обикновено се опитваме да демонизираме него и страната му.

Това, което трябва да запомним, е, че Украйна е четвъртата корумпирана държава в света. Това далеч не е свободна демокрация, яркият пример, както всички казват. Зеленски затваря журналисти и политически опозиционери.

За излъганата Украйна, лицемерния Запад, лошия Путин и българските ястреби

Мисля, че трябва да стоим далеч от това. Американците мислят, че трябва да стоим настрана, европейците мислят, че трябва да стоим настрана. Ние трябва да спрем доставките на оръжие за Украйна и да спрем да ги подтикваме да умират за това безнадеждно начинание.

Водещият уточнява: „Казвате да стоим настрана, тоест без санкции, без военна подкрепа, просто нека Русия вземе частта от Украйна, от която се нуждае?“

„Да точно така. Не виждам причина да се бием с Русия за нещо, за което говорят от години, а ние просто игнорирахме. И по-важното: там (в Украйна ) населението е неразличимо от руското.

Знаеш ли какво е най-ужасното? Ние не изпращаме нашите военновъздушни сили да се бият, но насърчаваме украинците да умират ненужно в битка, която не могат да спечелят.

Ще провокираме безпрецедентна хуманитарна катастрофа, ако всичко това не спре.”

Превод и редакция

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Чеченски паравоенни са се опитали да убият Зеленски
Next: ОБРАТ! Кирил Петков отива на Шипка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.