Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • US тайните служби разкриха психо състоянието на Путин и какво предстои
  • Новини

US тайните служби разкриха психо състоянието на Путин и какво предстои

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
pitninarmymy.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Путин е фрустриран от развоя на бойните събития, намира се в изолация и реагира с необуздана ярост спрямо хора от близкото си обкръжение. Американските тайни служби твърдят, че това го прави още по-опасен, уточнява “Дойче Веле”.
Американските тайни служби нееднократно предупреждаваха за руската инвазия в Украйна, а сега те отново предупреждават – този път за опасността от самия Владимир Путин. Както твърди американска медия, Путин е „фрустриран“ от военните, икономически и политически проблеми и се бил „изолирал“ от околните.

По данни на NBC американските тайни служби имат сведения, че руският президент Владимир Путин е все по-обезверен от развоя на военните сражения в Украйна. Той се чувствал под засилен натиск, както от разрастващите се протести в собствената му страна, така и от икономическите санкции. Тези фактори можели да изправят Путин пред една-единствена опция – а именно да приложи още по-голямо насилие.
Изненадан от съпротивата на украинците
Тайните служби твърдят, че Путин е изолиран и държи на разстояние банкерите, финансовия министър, та дори и военните. Сенатор Марк Уорнър, който е председател на Комисията за тайните служби, каза пред NBC, че руският президент „очевидно е изненадан от неочаквано силната съпротива на украинците“.

Путин бил заобиколен от угодници и хора, които одобряват всичко, казано от него. Уорнър заяви дословно: „Опасявам се, че Путин може да се почувства натикан в ъгъла“. Според американската медия има конкретни сведения, че Путин е „фрустриран“ и реагира с необуздана ярост срещу хора от най-близкото си обкръжение. Това било твърде необичайно, защото Путин обикновено умеел да владее емоциите си. „Ние не вярваме, че той има реалистичен поглед над онова, което се случва в момента“, каза сенатор Уорнър, който добре познава Русия.

Темата за това какво е психическото здраве на Путин междувременно се обсъжда в различни експертни кръгове. “Бих желал да можех да кажа нещо повече по този въпрос”, написа в Туитър американският сенатор Марко Рубио от Флорида. “На първо време – само това: С Путин нещо не е наред”.

Експерт: “Най-лошото тепърва предстои”
Бившият директор на ЦРУ Джон Бренън пък заяви, че Путин „не е вече същият хладнокръвен и пресметлив диктатор, какъвто беше през 2008 година“. Други експерти добавят, че един „отчаян и импулсивен Путин е далеч по-опасен“. А Бренън заяви пред NBC, че руската инвазия в Украйна е била „една крайно погрешно решение на Путин“.

Бренън дословно: „Подобно нещо никога преди не съм преживявал. Сигурен съм, че сега си го изкарва на съветниците, министрите и другите около него – а тук може да се завърти една доста емоционална спирала“.

Майкъл Кофмън, анализатор в мозъчния тръст CNA, също изрази тревога от действията на руския президент. „Руската армия е преди всичко армия с артилерийски сили, а до този момент тя е използвала само минимална част от наличните си възможности“, написа в Туитър Кофмън. „За съжаление предполагам, че тъкмо поради тази причина най-лошото тепърва предстои и тази война може да се окаже много по-грозна“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно: Русия призна за стотици загинали руски войници в Украйна
Next: Адска трагедия с много жертви почерни България днес. Още вадят труповете от ада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.