Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Waze праща КАТ в храстите
  • Новини

Waze праща КАТ в храстите

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
sadvdsafvdfvfbfdngh.png

Катаджиите, засичащи скорост, започват отново да се крият от шофьорите, а причината е масово използвано мобилно приложение, чрез което водачите издават локациите на патрулните автомобили.

Макар и в магазините за приложения за iOS и Android да има няколко такива, най-разпространено от години е Waze, известно като малкото братче на Google Maps заради това, че и двете са собственост на едноименния дигитален гигант от Калифорния.

Публични данни сочат, че приложението е свалено над 200 000 пъти в България. Колко от тези сваляния водят до всекидневна употреба не се знае, но безспорно приложението е широко използвано. За това свидетелстват пътни полицаи, които отчитат, че все по-често им се случва скоростта на автомобилите в даден контролиран участък рязко да намалее под законовото ограничение мигове след като поставят камерата край пътя. „Буквално на мига светваме в приложението и това веднага проличава. Шофьорите стават много дисциплинирани“, казват ченгета. За голямата разпространеност фактор е и това, че приложението работи и като стандартен джипиес пътепоказател. Така реално в себе си комбинира джипиес навигатор и радар детектор, пише Telegraph.bg.

За разлика от радар детекторите, които засичат вълните, излъчвани от полицейския радар, Waze и подобните му приложения действат на принципа на т.нар. краудсорсинг – или информацията, споделяна сред общността, използваща приложението. Това означава, че потребителите имат възможността да указват местоположението на полицейски патрул, като това става на мига видимо за всички останали потребители. Инструментът се визуализира като икона с полицай, която водачът, забелязал патрулка, поставя на определено място на картата на дисплея на смартфона си. Отделно в приложението са маркирани и локациите на стационарните камери. Според специалисти приложението набира популярност и заради това, че най-новите камери на КАТ, доставени в началото на годината, излъчват много специфични вълни, които не се ловят от масовите радар детектори.

„Приложението работи на принципа на примигването с фарове, така широко разпространено в миналото“, обяснява бившият началник на КАТ – София и настоящ съветник на премиера в оставка Николай Денков, Тенчо Тенев. Според него влиянието му е по-скоро положително, тъй като то допринася до това повече водачи да намаляват скоростта в участъци, където ограниченията масово се нарушават. „Има елемент на превенция и саморегулиране. И това принципно трябва да ни радва, защото в крайна сметка целта ни е да намалим катастрофите, а не да глобяваме гражданите“, допълва Тенев.

На практика обаче приложението създава проблеми на органите на реда, тъй като води до рязък спад в ефективността на контрола за скорост. Според запознати все по-често се случва патрулите да докладват малко нарушения, което пък води до критики от страна на началството и дори съмнения за корупция. Ето защо катаджиите прибягват до хитри решения как да прикрият или дори маскират камерите така, че да не бият на очи. Всичко това обаче се прави така че и да не влиза с остра колизия с изискването катаджиите, и камерите да не се крият. Най-популярните методи са поставянето на камерата зад товарен автомобил или зад кофа за боклук или друг крайпътен обект.

Слагат радарите в конфискувани баничарки
Според Тенев, ако от МВР искат да запазят локацията на камерите в тайна, то добра идея би било и използването на отнетите заради шофиране с алкохол или дрога автомобили. „Много от тях са баничарки, които имат идеалните прозорци на задните врати. Нищо не пречи на колегите да поставят камерите в такива цивилни автомобили и да ги оставят да снимат там с часове“, казва експертът. Според него камерите имат батерии, които издържат до 7-8 часа непрекъсната работа. „Вместо обаче да се крият и да търсят начини, най-доброто решение е просто да имаме много повече стационарни камери. Така тези приложения ще станат безпредметни, тъй като водачите няма да имат друг избор, освен непрекъснато да спазват ограничението“, завършва Тенев.

В Германия са забранени
Германия е една от страните в Европа, където е приет специален закон, който забранява използването на всякакви устройства, които могат да послужат за издаването на локацията на средство за контрол на скоростта. През 2020 г. в страната бе приета забрана да се ползват антирадари, но смартфоните останаха извън обхвата. Малко по-късно с промяна в закона обхватът без разширен и до смартфони, таблети и джипиес навигационни системи. Глобата е 75 евро. Според немските медии обаче законът е реално неприложим, тъй като няма ефективен начин за контрол. Причината е, че Waze може да предупреждава за наближаваща камера и само чрез звукова индикация, без да е нужно смартфонът да е поставен на таблото на автомобила.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада в последния момент? Настояват за Великденски добавки за най-бедните пенсионери в размер на 75 лева
Next: Тази райска държава, която ще изчезне до 30 години

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.