Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Waze праща КАТ в храстите
  • Новини

Waze праща КАТ в храстите

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
sadvdsafvdfvfbfdngh.png

Катаджиите, засичащи скорост, започват отново да се крият от шофьорите, а причината е масово използвано мобилно приложение, чрез което водачите издават локациите на патрулните автомобили.

Макар и в магазините за приложения за iOS и Android да има няколко такива, най-разпространено от години е Waze, известно като малкото братче на Google Maps заради това, че и двете са собственост на едноименния дигитален гигант от Калифорния.

Публични данни сочат, че приложението е свалено над 200 000 пъти в България. Колко от тези сваляния водят до всекидневна употреба не се знае, но безспорно приложението е широко използвано. За това свидетелстват пътни полицаи, които отчитат, че все по-често им се случва скоростта на автомобилите в даден контролиран участък рязко да намалее под законовото ограничение мигове след като поставят камерата край пътя. „Буквално на мига светваме в приложението и това веднага проличава. Шофьорите стават много дисциплинирани“, казват ченгета. За голямата разпространеност фактор е и това, че приложението работи и като стандартен джипиес пътепоказател. Така реално в себе си комбинира джипиес навигатор и радар детектор, пише Telegraph.bg.

За разлика от радар детекторите, които засичат вълните, излъчвани от полицейския радар, Waze и подобните му приложения действат на принципа на т.нар. краудсорсинг – или информацията, споделяна сред общността, използваща приложението. Това означава, че потребителите имат възможността да указват местоположението на полицейски патрул, като това става на мига видимо за всички останали потребители. Инструментът се визуализира като икона с полицай, която водачът, забелязал патрулка, поставя на определено място на картата на дисплея на смартфона си. Отделно в приложението са маркирани и локациите на стационарните камери. Според специалисти приложението набира популярност и заради това, че най-новите камери на КАТ, доставени в началото на годината, излъчват много специфични вълни, които не се ловят от масовите радар детектори.

„Приложението работи на принципа на примигването с фарове, така широко разпространено в миналото“, обяснява бившият началник на КАТ – София и настоящ съветник на премиера в оставка Николай Денков, Тенчо Тенев. Според него влиянието му е по-скоро положително, тъй като то допринася до това повече водачи да намаляват скоростта в участъци, където ограниченията масово се нарушават. „Има елемент на превенция и саморегулиране. И това принципно трябва да ни радва, защото в крайна сметка целта ни е да намалим катастрофите, а не да глобяваме гражданите“, допълва Тенев.

На практика обаче приложението създава проблеми на органите на реда, тъй като води до рязък спад в ефективността на контрола за скорост. Според запознати все по-често се случва патрулите да докладват малко нарушения, което пък води до критики от страна на началството и дори съмнения за корупция. Ето защо катаджиите прибягват до хитри решения как да прикрият или дори маскират камерите така, че да не бият на очи. Всичко това обаче се прави така че и да не влиза с остра колизия с изискването катаджиите, и камерите да не се крият. Най-популярните методи са поставянето на камерата зад товарен автомобил или зад кофа за боклук или друг крайпътен обект.

Слагат радарите в конфискувани баничарки
Според Тенев, ако от МВР искат да запазят локацията на камерите в тайна, то добра идея би било и използването на отнетите заради шофиране с алкохол или дрога автомобили. „Много от тях са баничарки, които имат идеалните прозорци на задните врати. Нищо не пречи на колегите да поставят камерите в такива цивилни автомобили и да ги оставят да снимат там с часове“, казва експертът. Според него камерите имат батерии, които издържат до 7-8 часа непрекъсната работа. „Вместо обаче да се крият и да търсят начини, най-доброто решение е просто да имаме много повече стационарни камери. Така тези приложения ще станат безпредметни, тъй като водачите няма да имат друг избор, освен непрекъснато да спазват ограничението“, завършва Тенев.

В Германия са забранени
Германия е една от страните в Европа, където е приет специален закон, който забранява използването на всякакви устройства, които могат да послужат за издаването на локацията на средство за контрол на скоростта. През 2020 г. в страната бе приета забрана да се ползват антирадари, но смартфоните останаха извън обхвата. Малко по-късно с промяна в закона обхватът без разширен и до смартфони, таблети и джипиес навигационни системи. Глобата е 75 евро. Според немските медии обаче законът е реално неприложим, тъй като няма ефективен начин за контрол. Причината е, че Waze може да предупреждава за наближаваща камера и само чрез звукова индикация, без да е нужно смартфонът да е поставен на таблото на автомобила.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада в последния момент? Настояват за Великденски добавки за най-бедните пенсионери в размер на 75 лева
Next: Тази райска държава, която ще изчезне до 30 години

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.