Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ад в Гърция: Ликвидираха богаташко семейство, страшно е
  • Новини

Ад в Гърция: Ликвидираха богаташко семейство, страшно е

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
dvlksdfkvkfdkbkfbgfb.png

В понеделник сутринта в 10:20 ч. в Глифада 70-годишен въоръжен мъж нахлува в корабна компания.

Според съобщенията трима души са загубили живота си. Това са Елиас Кукуларис (ръководител на техническия отдел), Антонис Власакис (съпруг на Деспина Карнесис) и Мария Карнесис (сестра на основния акционер Спирос Карнесис), съобщава гръцката медия tanea.gr.

Четвъртият загинал е извършителят, който се е самоубил в мазето на сградата с пушката, която е намерена до него.

Две жени, които египтянинът е заключил в тоалетната, са били отведени в болница „Асклепий Вула“ като предпазна мярка.

Въоръженият мъж от египетски произход е работил години наред в компанията и е бил уволнен, а освен това е бил пазач в къщата на семейство Карнези в Петалос.

След като заобиколил системите за сигурност, той влязъл в помещението от паркинга, качил се на мецанина, където открил огън по двама души, а след това се преместил на втория етаж, където застрелял третия човек.

В полицейския участък била вдигната тревога, когато някои от работниците успели да излязат от сградата и да се обадят на телефон 911 с молба за помощ.

Сили на гръцката полиция хора от екипа SWAT се втурнали към мястото и влезли в сградата, както и двама преговарящи, за да убедят стрелеца да се предаде.

Операцията по откриването му започнала в 11:15 ч., тъй като по първоначални данни египтянинът се криел на втория етаж в офисите на компанията. В крайна сметка малко преди 12:00 ч. се разбра, че 70-годишният мъж е сложил край на живота си.

Според говорителката на гръцката полиция Констанция Демоглиду първите полицаи са пристигнали на улица Артемизиу две минути след сигнала за пожар; пристигнали са полицейски преговарящ и хора от екипа SWAT, които са извели служителите, преди извършителят да бъде намерен мъртъв.

„По-малко от две минути по-късно пристигнаха полицаи от екипа за спецоперация и отряда за борба с тероризма, а след това на мястото на инцидента пристигнаха преговарящ и екип за борба с тероризма, които проведоха операция във вътрешността на сградата, като извлякоха служителите от компанията. Впоследствие е установено, че незаконните действия на извършителя са довели до смъртоносното нараняване на трима души, включително собственика на компанията.

Извършителят, който работел за семейството, бил открит мъртъв в район, различен от този на тримата починали във фирмата, като пистолетът бил до него. Вероятно се е прострелял в главата“, се казва в изявлението на г-жа Демоглиду.

Служителите на компанията са в шок, а властите са поставили под микроскоп охранителните камери на сградата и показанията на служителите на компанията, които ще хвърлят светлина върху случая.

„Чухме изстрел. Побягнахме да се скрием, страхувахме се, че животът ни ще свърши“, разказват очевидци пред MEGA.

„Беше решил да убие колкото се може повече хора“, казва шокиран служител на компанията.

Друг разказва, че всички са били в офисите си, когато са чули изстрелите: „Бяхме в офисите и чухме изстрели. Не знаехме какво се е случило. Това беше един стар служител на компанията, когото наричахме Ари и който беше уволнен отдавна. Явно е искал да си отмъсти на шефовете. Крещеше на всички да напуснат и удряше целенасочено хората“.

Материалът Ад в Гърция: Ликвидираха богаташко семейство, страшно е е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенци масово бягат от чужбина, а това са причините
Next: Знаете ли какво означава символът пеперуда на пералнята? Повечето от нас представа нямат колко е полезна функцията

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.