Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ад в момента. Мощен взрив потопи огромен кораб край брега на Черно море
  • Новини

Ад в момента. Мощен взрив потопи огромен кораб край брега на Черно море

Иван Димитров Пешев март 4, 2022
adestoniqinq.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Естонски товарен кораб потъна близо до пристанището на Одеса в резултат на експлозия. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на данни на естонската управляваща транспортна компания Vista Shipping Agency.

“Притежаваният от Естония кораб “Хелт” потъна край пристанището на Одеса след експлозия”, съобщиха корабни агенти, цитирани от БГНЕС.

Ръководителят на компанията Игор Илвес заяви пред агенцията, че корабът може да е бил ударен от мина.”Корабът е окончателно потънал”, каза той. Двама членове на екипажа са на спасителна лодка, а други четирима са в неизвестност.” Корабът е плаващ под панамски флаг. Украйна твърди, че руските военноморски сили са принудили товарния кораб да се отклони в опасна зона, за да го използват като “жив щит”.

През последната седмица стратегическото пристанище Одеса беше атакувано от инвазионните сили на Владимир Путин и имаше твърдения за опити за десант. Украинските военни твърдят, че Русия е принудила плаващия под панамски флаг кораб “Хелт” да се отклони, за да може да го използва за прикриване на движението на военните кораби.

“За безопасността на гражданското корабоплаване Военноморските сили на Украйна затвориха корабоплаването в северозападната част на Черно море”, заяви Генералният щаб на въоръжените сили. “В същото време Черноморският флот на Русия продължава тактиката на руските сухопътни сили, които се опитват да се скрият зад живота на цивилното население.”

Украйна също така твърди, че руският флот е обстрелвал други два граждански кораба. По-рано гранатомет удари бангладешки товарен кораб в украинското черноморско пристанище Олвия, при което загина член на бангладешкия екипаж.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Разкриха новите министри в бъдещия кабинет на Румен Радев
Next: Вече бившият бивш военен министър Янев проговори за политическия си проект

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.