Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адв. Марковски прозря защо Божков се е прибрал, заковава обвинението с това
  • Новини

Адв. Марковски прозря защо Божков се е прибрал, заковава обвинението с това

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
bxcvvbdfbdf.png

Мъжът, прегазил дете в София, е глобен с 500 лв. през 2006 г. за шофиране след употреба на алкохол. Какви законодателни промени ще спрат войната по пътищата?

„Законодателният орган дава заявки, че се извършва сериозно „ремонтиране“ на престъпленията, свързани с транспорта.

Вече Върховният съд е едно наказателно отделение. Един съдебен състав във Върховния съд прие по делото на Милен Цветков, че може да се говори за умишлено престъпление, комбинирана употреба на алкохол, наркотици и неадекватно поведение зад волана.

 

Самата съдебна практика, а вече и законодателството, дават заявка за сериозно преосмисляне и на вида на наказанията, и на санкциите“, каза адвокатът Димитър Марковски.

Той коментира и случая на бул. „Сливница“. „Отключи се огромна гражданска енергия и вълна. Освен, че съм адвокат, съм и гражданин. Нееднократно съм изказвал съболезнования към семейството.

Оценявайки юридическите факти по този случай с Адриян, не можем да търсим никакъв паралел с тези казуси, които се случиха –  и с прегазеното дете на пешеходна пътека, и с на Семерджиев делото. При него няма употреба на алкохол, употреба на наркотични вещества, единственото му нарушение е шофиране с по-висока скорост в градски условия“, обясни адвокатът.

По думите му, когато не се стигне до бързо правораздаване хората губят чувство, че получават справедливост. „Т.нар. съдебен бавеж създава чувство в гражданското общество на несправедливост“, смята той.

Пред Bulgaria ON AIR Марковски каза как трябва да изглеждат промените в Наказателния кодекс, за да има справедливост.

„Заявките за такива промени са дадени, но има друго обстоятелство, което е сериозен прът в българското правораздаване.

Българският съд работи динамично и организирано. Едно такова наказателно производство протича в рамките на няколко заседания, съдията събира и проверява всички доказателства и чете присъда. Основният проблем е свързан с недобре организираната материално-техническа база по обезпечаване на експертизите. Това е голям проблем, за който не се говори на глас. Причината е липса на пари“, стана ясно от думите му.

Няма пари за експертизи и вещите лица са демотивирани, категоричен  е адвокатът. Той коментира и връщането на Васил Божков.

„Практиката е, когато се екстрадира едно лице по искане на молеща държава, обикновено има лица, които го предават, създават се документи. Божков е интелигентен човек. Има умисъл в цялото прибиране в България.

Могат да бъдат събирани доказателства във всяка посока, по всяко наказателно производство. Г-н Божков, ако има конкретни твърдения, че е давал определени суми „такси спокойствие“, към тези твърдения могат да се приложат банкови извлечения. Изнесената фактология може да бъде проверена“, уточни Марковски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 37-годишният Петър Тодоров е прегазил с мерцедеса си 15-годишния Филип
Next: Мистерия! Сърбин дойде на море в Слънчев бряг, а после изчезна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.