Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат Божилов: Дипломата на Асен Василев за висше образование я няма в президентството
  • Новини

Адвокат Божилов: Дипломата на Асен Василев за висше образование я няма в президентството

Иван Димитров Пешев юли 30, 2022
addvvdanbojilov.jpg

Преди два дни Lupa.bg съобщи, че финансистът Кольо Парамов и адвокат Даниел Божилов вече месец издирват дипломата за висше образование на министъра на финансите в оставка Асен Василев, който твърди, че е завършил престижния Харвард. Официално обаче дипломата му до момента не е налична.

„Започнахме проверката с идеята да видим дали г-н Василев има магистърска степен или само бакалавърска. Към момента се оказва, че вероятно той няма нито една от двете“, каза пред Lupa.bg адвокат Божилов.

„Ние сме пуснали записвания до учебните заведения за инфомация този човек учил ли е и какво, но ще видим дали ще ни отговорят, защото материята е деликатна, защото е свързана с лични данни и не знаем до колко пълна информация могат да дадат. Същевременно сме отправили призив към президентската администрация и към самия Асен Василев да покажат документ за завършено образование“, обясни адвокатът. По думите му обаче към момента никой нищо не казва по темата.

„Неофициално от президентската институция ми казаха, че при тях няма диплома на Василев, но по закон такава не се и изисква, което е вярно. Навремето поправката „Лучано“, която беше приета, беше точно за такива случаи, в които, за да си министър или зам.министър не се изисква диплома за висше образование и съответно не е нужно да я представяш, когато заемаш подобен пост“, обяви Божилов.

По думите му в социалните медии и като цяло всички тези хора представят страхотни автобиографии. Особено хората от „Продължаваме промяната“.

„Има договор в рамка, каквито се продават за по 20 долара. Наказанията за този тип фалшификации са ниски. Съпоставката със снимките от тези сайтове са идентични. Както и на Кирил Петков, дипломата на Асен Василев е хоризонтална, а не както е автентичната вертикална. Няма записи в Харвард какви икономически специалности е изучавал Василев, не е и в юридическите регистри“, каза още адвокатът.

„Тук трябва да се отбележи нещо важно. Аз не твърдя, че Асен Василев изобщо не е учил там. Напротив, той официално има прекарани 3 семестъра в Харвард Колидж. Системата на университета, както е и по другите големи университети е, че за да те приемат в тях, е нужно да представиш диплома с отлични оценки по три матури. Само че ние в България имаме две матури.

Затова преди да кандидатстваш в университета Харвард, трябва да запишеш този Колидж, в случая на Василев е Харвард Бизнес Колидж. Това е един вид подготве.

Едва след това можеш да кандидатстваш за самия университет. Ние имаме данни, че Василев е минал този Колидж, но след това изобщо няма данни какво се е случвало. Още повече по времето, когато твърди, че е учил бакалавър и магистър е работил в голяма фирма. По принцип с ученическа виза това не можеш да го правиш, не можеш да работиш. Относно това че е учил в юридическя факултет е много съмнително, защото накрая се полага практически изпит, който Василев със сигурност няма“, обясни Божилов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 47-ото НС – нови любовници, които разочароваха
Next: Дипломата на Асен Василев за висше образование я няма в президентството

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.