Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат Димитър Марковски коментира случая с обезобразеното момиче в Стара Загора и посочи наличие на няколко престъпления
  • Новини

Адвокат Димитър Марковски коментира случая с обезобразеното момиче в Стара Загора и посочи наличие на няколко престъпления

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
bxfbfbdsfsd.jpg

Адвокат Димитър Марковски коментира случая с обезобразеното момиче в Стара Загора и посочи наличие на няколко престъпления спрямо нея.
Прокуратурата е обвинила Георги Николаев за насилие срещу 18-годишното момиче.
Марковски подчерта, че съдът разполагал с доказателства за обществената опасност на обвиняемия и с висока степен на обществена опасност.
Окръжният съд изменил мярката за неотклонение и освободил обвиняемия.
Мотивът за освобождаването му свързан с интерпретацията на съдебномедицинската експертиза, която квалифицирала порезните рани като леки телесни повреди.
Адвокатът заявил, че една експертиза или заключение по наказателно дело нямат задължителен характер за съдията, който го разглежда.

Има и наличие на няколко други престъпления, които са извършени спрямо момичето, което обективно не само физически е пострадало, но й е нанесена една сериозна и тежка психотравма. Това каза пред bTV адвокат Димитър Марковски по повод случая с обезобразеното момиче в Стара Загора.

Той коментира и двете предишни деяния на Георги Николаев, който е обвиняем за насилието срещу 18-годишното момиче.

„Натежават, когато съдията определя мярката за неотклонение той е задължен да се занимае с обществената опасност на обвиняемия. Крайният извод за обществената опасност е свързан с неговото съдебно минало и с начина на извършване на всяко едно престъпление“, каза Марковски.

„Съдът е разполагал с много сериозен набор и комплекс от доказателства да стигне до верен и законосъобразен извод, че това лице е с изключително висока степен на обществена опасност“, подчерта той.

„Процесуалното поведение на Окръжния съд е доста странно за тези данни, които има за този млад гражданин“, категоричен е Марковски.

„Обвиняемият по делото има обвинения за причиняване на средна телесна повреда. Прокуратурата е квалифицирала неговата деятелност като такава, която покрива характеристиките на средна телесна повреда. Районният съд е задържал обвиняемото лице с аргументи, че са налице доказателства за точно такова обвинение.

Окръжният съд в Стара Загора е преценил, че няма доказателства за причиняване на средна телесна повреда и е изменил мярката за неотклонение и му е наложил парична гаранция и се е стигнало до неговото освобождаване.

Основно мотивът за неговото освобождаване е бил свързан с интерпретация на първоначалната съдебномедицинска експертиза, която квалифицира тези множество порезни рани като леки телесни повреди“, обясни адвокатът.

Той бе категоричен, че никога една експертиза или едно заключение по наказателно дело нямат задължителен характер за съдията, който се занимава с този проблем.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турски журналист откри гроба на голямата любов на Ататюрк Димитрина Ковачева в София
Next: Само след 3 дни на морето в Созопол нашенка предупреди българите: Не идвайте тук, не е добре работата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.