Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат Рангелов: До 10 години затвор за мъжа, обезобразил момичето
  • Новини

Адвокат Рангелов: До 10 години затвор за мъжа, обезобразил момичето

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
fasdwwrwqqw.jpg

Вчерашната пресконференция беше неадекватна в посока МВР и прокуратура. Личеше си, че са изпуснали случая в началото. Проявено е несериозно отношение.

Сега назначават петорна експертиза, уврежданията на това момиче предполага участие не само на един съдебен лекар, а на пластични и естетични хирурзи, невролози. Дори да е лека телесна повреда, тя е извършена с особена жестокост, тя вече не е деяние, което се преследва по частен ред.

При обвинение за средна телесна повреда с особена жестокост, наказанието е от 2 до 10 години. Това каза за „Твоят ден“ адвокат Людмил Рангелов по повод насилието над момиче, което беше нарязано с макетно ножче 400 пъти.

По думите му наблюдаващият прокурор е излязъл в отпуск, като е дал указания. „Изведнъж онзи ден след като се вдигна шум около случая, прокуратурата реши да сформира екип и определя нов наблюдаващ прокурор. Казусът не предполага сложност, че да работи цял екип от прокурори. Ако се извършват системни проверки в нощни заведения, как допуснаха осъждано лице да работи като охранител.

В нашата държава всеки, който вдига 140 кг от лежанка и е татуиран, е подходящ за охрана“, посочи той.

Според него има два варианта на лека телесна повреда. „При тежката форма има временно разстройство на здравето, неопасност за живота. Леката форма е болка и страдание. В случая е установена по-тежката. За един месец можеше да се приключи цялото досъдебно производство, ако се работеше активно от самото начало.

Самият факт, че пострадал от престъпление се страхува от извършителя, говори, че правоохранителните органи не си вършат добре работата. Заканата за убийство е сериозно престъпление, за което се предвижда затвор до 6 години.

Обезобразяването е трайно и е средна телесна повреда. Изпадането на лицето в безсъзнание също е средна телесна повреда, но то не се установява инструментално, а с помощта на свидетелски показания, каквито няма“, коментира Рангелов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важна вест за плащането на заплатите през банкомат, има голяма уловка от Асен Василев
Next: Нoвият хит нa зaкуcкитe: Дpoбeнa бaницa – пpaви ce зa 10 минути, cтaвa cупep пухкaвa и мeкичкa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.