Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокатът на освободения Адриан, който затри Явор и Ани, втрещи водещия и зрителите с думите си в ефир
  • Новини

Адвокатът на освободения Адриан, който затри Явор и Ани, втрещи водещия и зрителите с думите си в ефир

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
qwdasvsgsege.png

Днес със сигурност сте видели, че Адриан Антонов е на свобода. Той е обвиненият след катастрофата на булевард Сливница в София, в която загинаха двама младежи – Ани и Явор. Сега духовете са разбунени от неговия адвокат Димитър Марковски, който накара дори водещия Златомир Йончев да реагира на казаното.

В интернет се изливат доста негативни коментари.
Да видим какво каза той в ефира

Марковски започна с това, че задържането на неговия клиент, предвид неговата личност и неговия характер, е необосновано тежка мярка, която описва като репресия. Трябва да се съди по индивидуалните белези на всеки обвиняем.

След това разговорът отиде в посоката, че е станало ясно, че Явор и Ани са употребили алкохол, когато е станал инцидента.

Резултатите от техните проби излязли след месеци. Марковски обясни това, че този факт е повлиял на техните способности и координацията им като пешеходци и това трябва да се вземе предвид в съда.

Тогава Златомир Йончев изригна и го попита дали с това не иска да изкара тях виновни за инцидента

Тогава Марковски обясни, че те не са виновни, но тяхното поведение трябва да се вземе предвид при делото, защото макар и жертви, те също имат права и задължения. Всеки пешеходец е задължен да следи обстановката на пътя. Но поиска да се установи по пътя на експертизите колко е повлияло състоянието след прием на алкохол на тяхното поведение.

Стигна се до там обаче да се каже, че друго нещо, което ще трябва да се оцени е фактът, че Адриан е карал с двойно превишение над установената за този участък максимална скорост.
Това е нещо, за което може да се носи наказателна отговорност

Хората, които бяха на протест срещу освобождаването на Адриан, на мястото на инцидента наблягат на това. Че това е равен участък, на който е ясно, че има пешеходна пътека, светофар. Няма как да е редно да се движиш със 100 километра в част. Как се оглежда и запознава с обстановката, ако не намали и дори не се замисли, че от там може да минат хора? Това е път в град, където живеят и се движат хора. Това не е магистрала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 8 годишно момченце загина в горящ апартамент, а пожарникарите се хванали за главата когато влезли
Next: На 31 август ще грее рядка Синя луна. Какво да направим, за да отключим изобилие

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.