Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокатът на освободения Адриан, който затри Явор и Ани, втрещи водещия и зрителите с думите си в ефир
  • Новини

Адвокатът на освободения Адриан, който затри Явор и Ани, втрещи водещия и зрителите с думите си в ефир

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
qwdasvsgsege.png

Днес със сигурност сте видели, че Адриан Антонов е на свобода. Той е обвиненият след катастрофата на булевард Сливница в София, в която загинаха двама младежи – Ани и Явор. Сега духовете са разбунени от неговия адвокат Димитър Марковски, който накара дори водещия Златомир Йончев да реагира на казаното.

В интернет се изливат доста негативни коментари.
Да видим какво каза той в ефира

Марковски започна с това, че задържането на неговия клиент, предвид неговата личност и неговия характер, е необосновано тежка мярка, която описва като репресия. Трябва да се съди по индивидуалните белези на всеки обвиняем.

След това разговорът отиде в посоката, че е станало ясно, че Явор и Ани са употребили алкохол, когато е станал инцидента.

Резултатите от техните проби излязли след месеци. Марковски обясни това, че този факт е повлиял на техните способности и координацията им като пешеходци и това трябва да се вземе предвид в съда.

Тогава Златомир Йончев изригна и го попита дали с това не иска да изкара тях виновни за инцидента

Тогава Марковски обясни, че те не са виновни, но тяхното поведение трябва да се вземе предвид при делото, защото макар и жертви, те също имат права и задължения. Всеки пешеходец е задължен да следи обстановката на пътя. Но поиска да се установи по пътя на експертизите колко е повлияло състоянието след прием на алкохол на тяхното поведение.

Стигна се до там обаче да се каже, че друго нещо, което ще трябва да се оцени е фактът, че Адриан е карал с двойно превишение над установената за този участък максимална скорост.
Това е нещо, за което може да се носи наказателна отговорност

Хората, които бяха на протест срещу освобождаването на Адриан, на мястото на инцидента наблягат на това. Че това е равен участък, на който е ясно, че има пешеходна пътека, светофар. Няма как да е редно да се движиш със 100 километра в част. Как се оглежда и запознава с обстановката, ако не намали и дори не се замисли, че от там може да минат хора? Това е път в град, където живеят и се движат хора. Това не е магистрала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 8 годишно момченце загина в горящ апартамент, а пожарникарите се хванали за главата когато влезли
Next: На 31 август ще грее рядка Синя луна. Какво да направим, за да отключим изобилие

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.