Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна!
  • Новини

Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна!

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvsdfbdfbkfgbkgfkbgf.png

Славата на Адем ходжа от пловдивското село Ръжево Конаре се носи от години, още докато посрещал и помагал на хората от своята малка и схлупена къщурка.

Днес той вече живеел спокойно и уредено, а пред вратата му ежедневно имало опашки от 80 до 100 души. Но това не е за сметка на тези, на които помагам, твърди екстрасенсът. Хора от селото му казват, че все още поглеждал човека и ако е беден, му казвал да остави толкова, колкото има или му е на сърце.

Адем ходжа получава своята дарба да лекува и да променя съдби от баба си, която също била прочута ясновидка и лечителка в региона. „Баба ми знаеше много. Можеше да предсказва, да вижда бъдещето, миналото. Каза ми: „Ще умра на 5 март в 10 часа, ама ти няма да ревеш“. И наистина – като дойде тази дата, леля ми дойде и ми каза, че майка ѝ починала. Отидох да видя баба, те я приготвили вече. Дръпнах забрадката – гледам, усмихва ми се. И не ревах“, разказва феноменът.

Той твърди, че след смъртта на баба си е наследил дарбата ѝ и е поел по нейния път. Най-голямата му гордост било умението да „зарежда“ вода през екрана на телевизора. Така през 90-те „действаше“ известният в няколко континента руски екстрасенс от полски произход Анатолий Кашпировски. Паметливи си спомнят, че по време на телевизионните му сеанси мало и голямо клякало пред екраните и с трепет очаквало чудотворно изцеление.

Адем ходжа споделя, че правенето на магии отдавна не било „женска работа“.

„Да направиш магия, е грях. Ама напоследък и мъже правят. Жените пък правят най-често магии за раздяла. Например – една капка менструален цикъл, и той забравя жена си. Пръст от гроб и капка менструален цикъл правят най-страшните магии“, коментира Адем.

„Много народ ще си изпати и много болка ще понесат тези хора и семействата им. Защото от години го повтарям, ще го направя и сега – ако направиш черна магия някому, тя се връща при теб. При това неколкократно. Който иска да ми вярва, но като се опари после, да не идва да ми плаче“, казва ходжата.

Феноменът, както го наричат, имал дарбата да разчита само с поглед дали човекът срещу него има намеса в съдбата и енергийното си поле. И да я премахва в рамките на седмица или няколко месеца. В зависимост от силата и продължителността на външната намеса.

Според него имало проклятия и магии, които са в рода от поколения, но човек не знае за това и се чуди защо на него му се случват все лоши неща. До силата на екстрасенса допирали не само тежко болни, нещастни и закъсали обикновени хора, но и редица знаменитости и политици. Последният ВИП клиент на Адем бил естрадният певец Георги Христов. При ясновидеца не трябвало да отивате с нищо друго освен с чисто сърце и с истината за себе си и проблема си.

„Не се доверявайте на самозванци, те са много и ви вредят. Не си и мислете, че ще дойдете при мен с молбата да ви направя магия – било то за любов или друга. Аз такива хора директно ги гоня от дома си“, категоричен е Адем.

„Аз се допитах до него. Определено имаше последствия от неговата намеса. Някакви сили тогава се раздвижиха около семейството ми. За кратък период се случиха много случки, които съвсем не са обичайни за нашето ежедневие“, пише жена, получила помощ от екстрасенса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо
Next: Спад на цените с до 60% на повечето основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.