Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз не съм истинската ти майка, казва парализирана жена на сина си, който се грижи за нея в продължение на 13 години
  • Новини

Аз не съм истинската ти майка, казва парализирана жена на сина си, който се грижи за нея в продължение на 13 години

Иван Димитров Пешев април 5, 2023
paralyzedwomann.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато Джесика разкрива трудна истина на сина си Ричард, тя се страхува да не го загуби завинаги. Но той остава до нея независимо от това и връзката им става още по-здрава.

Всичко, което Ричард знаеше за връзката на майка си и баща си, беше, че той се отнасяше зле с нея. Освен това Ричард винаги се е интересувал само от благополучието на майка си.

Тя винаги е вярвала в жестоката любов и като дете Ричард чувстваше, че понякога може да бъде зла. Но когато достигна тийнейджърските си години, Ричард осъзна, че тя винаги е искала само най-доброто за него. „Няма да станеш мъртвец като баща си“, каза му Джесика.

Когато порасна, Ричард осъзна, че майка му винаги е мечтала да бъде музикант, но реши да си намери постоянна работа, за да може да се грижи за него. Джесика винаги го бе водила да гледа как свири местният оркестър на техния град. Той направи избор да се грижи за нея, независимо от всичко.

„Хей, мамо. Може ли да гледаме онова старо видео заедно? Това, в което ме учиш как да ходя?“ — попита Ричард на 16-ия си рожден ден. „Разбира се, хлапе. Забрави ли как?“ — пошегува се Джесика.

„Просто исках най-накрая да сбъдна мечтата й.“

Заедно те седяха и гледаха видеото за сигурно стотния път. Не знаеха какво значение ще има години по-късно. Поради начина, по който е израснал, Ричард работи със зъби и нокти, за да осигури себе си и майка си в по-добър квартал.

Той се справи добре в училище и успя да спечели стипендия за страхотен колеж извън града. В крайна сметка той стана финансов съветник и спечели стабилна заплата. Всички в неговата компания уважаваха работната му етика, но той винаги се държеше на себе си в офиса.

Един ден Ричард получи обаждане от номер, който не разпозна: „Здравей, това синът на Джесика ли е?“ една жена го попита: „Да, това е Ричард. Какво има?“ Той отговори.

„Майка ви е получила инсулт у дома. Щом можете, моля, елате в болницата“, каза му сестрата. Ричард веднага напусна офиса, за да бъде до майка си. Лекарят му каза, че Джесика ще се нуждае от продължително лечение и постоянно внимание, за да се възстанови напълно.

Ричард веднага подаде молба за отпуск от работа и прекарваше всеки ден в грижи за нуждите на майка си. Инсултът й я беше парализирал от кръста надолу и въпреки че имаше средства, Ричард отказа да наеме медицинска сестра за майка си. Не искаше майка му да мисли, че ще я изостави в момент на нужда.

„Ще се грижа за теб, независимо дали искаш или не“, каза той на майка си.

Съпругата на Ричард, Лия, се разочарова от отсъствието му и заплаши, че ще го напусне. „Имам да ти покажа нещо, Лия. Знам, че съм прекарал много време в грижа за майка ми, но само гледай това“, умоляваше Ричард.

След това й показа видеото, на което майка му го учи как да ходи.

„Аз съм всичко, което има“, каза й Ричард. Той и Лия плакаха заедно, докато гледаха видеото. Ричард обясни, че тъй като майка му го е отгледала сама, той чувства, че й е длъжник.

Той винаги би дал всичко на семейството си заради това колко усърдно работеше майка му. Джесика се отказа от мечтите си заради Ричард и той щеше да направи същото за нея, независимо от цената. Лия осъзна, че Ричард работи до мозъка на костите си, за да осигури не само нейните, но и медицинските сметки на майка си.

„Не знам колко време ми остава, така че е време да научиш истината.“

„С теб съм, каквото и да става, Ричард. Просто си мислех, че те губя. Но сега виждам, че работиш за всички нас“, каза му Лия. Решили да се преместят в дома на майка му, за да се грижат заедно за нея. Това позволи на Ричард да се върне на работа, тъй като можеше да отдели време с Лия.

Те трябваше да научат Джесика как да ходи отново. Нещата станаха трудни, когато Лия забременя, но те успяха да преодолеят. Джесика винаги е била благодарна за това колко усърдно работи синът й. Тя знаеше, че той никога не попита защо им е толкова трудно да растат.

Той дори не попита за баща си. Ден след като синът на Ричард и Лия, Фреди, навърши годинка, Джесика получи втори инсулт. Страхувайки се за живота си, Джесика реши, че трябва да разкрие тайна, която е пазила от Ричард.

„Не знам колко време ми остава, така че е време да научиш истината. Винаги съм бил толкова строг към теб, но ти никога не се оплакваше. Това е най-трудното нещо, което някога съм трябвало да ти кажа, но аз „Не съм истинската ти майка“, каза Джесика на Ричард.

„Какво имаш предвид?“ — отвърна Ричард.

„Няма да си спомняте това, защото все още бяхте дете. Но вашата бавачка, Елизабет, всъщност беше вашата рождена майка. Баща ви, Антъни, ми изневери с нея. Реших да ви отгледам като своя. След като Елизабет беше убита при автомобилна катастрофа напуснах баща ти. Съжалявам, че криех това от теб през всичките тези години. Просто не знаех дали ще ме обичаш още“, каза му Джесика.

Ричард започна да плаче, докато Джесика разказваше историята си. След няколко минути Ричард отговори: „Ти си единствената майка, която познавам. Това изобщо не се е променило. Винаги ще те обичам по същия начин.“

След като я прибраха от болницата, цялото семейство изгледа вечното видео на Джесика, която учи Ричард как да ходи. Години по-късно Ричард спести достатъчно пари, за да купи на майка си пиано, но когато се върна у дома, Лия му каза, че Джесика е починала в съня си.

Съкрушен, Ричард каза на Лия: „Просто исках най-накрая да сбъдна мечтата й“.

Когато Фреди навърши 6 години, той започна да свири на пианото, което Ричард беше купил за Джесика. Фреди се присъедини към младежки оркестър и свиреше в същия театър, който Джесика винаги водеше Ричард да гледа.

Какво можем да научим от тази история?

Семейството си е семейство, независимо от всичко. Джесика се притесняваше, че Ричард няма да я обича толкова много, защото тя не беше неговата рождена майка, но връзката им беше много по-дълбока, отколкото си мислеше.
Винаги се придържайте към хората, които обичате най-много. Лия искаше да напусне Ричард, защото той беше толкова съсредоточен върху грижата за Джесика, но скоро осъзна, че той се опитва да се грижи за семейството си.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

Източник на новината: amomama.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпруг лежи цял ден на дивана, пренебрегвайки молбите на съпругата за помощ, докато един ден линейка не я отведе
Next: Жена вижда съпруга си на сватбена снимка с непозната жена и осъзнава, че има тайна съпруга

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.