Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз съм бивша кралица на красотата: Говоря с извънземни и те ни предупреждават за гладомор на Земята
  • Новини

Аз съм бивша кралица на красотата: Говоря с извънземни и те ни предупреждават за гладомор на Земята

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
gasgasldas.png

Бивша кралица на красотата твърди, че може да разговаря с покойния си баща и дори с извънземни, като последните я предупреждават за „голям глад“, който ще засегне Земята.

Бесте Ачар, която се класира на трето място на конкурса „Мис Турция“ през 1995 г., заяви в предаване в Youtube, че разговаря с извънземни, с Дева Мария и с баща си, който почина през 2015 г., като използва „много високи енергии, много високи честоти“.

49-годишната жена признава, че ще има хора, които „ще кажат, че това момиче си е изгубило ума“, но казва, че „всичко е възможно“.

Бесте, чийто баща е турският певец и автор на песни Каяхан, каза: „Ние също общуваме с енергии от различни измерения. Наричаме я Галактическа федерация, всъщност сме се свързвали и с галактически (извънземни) приятели, има съобщения и от тях.“

Не изпускай тези оферти:

Запитана какво са ѝ казали извънземните, тя даде тревожен отговор за бъдещето на планетата.

„Те казаха много неща. Мога да ви кажа, че светът е изправен пред голям глад“, обясни тя.

„Целият свят ще изпита сериозни проблеми, свързани с водата. Става въпрос и за производството на енергия“.

Според нея ще има сериозни проблеми с отоплението, енергията, храната и водата.

Бесте обясни, че се занимава с медитация и „енергийна работа“, за да постигне такова общуване.

„Всъщност ние не умираме, няма смърт. Духът ни е вечен“, добави тя. „Стига да позволите комуникация, доброволно да се включите, да затворите очи и това е всичко“.
Заради дивите си твърдения Бесте е наясно, че някои може да не ѝ повярват и да си помислят, че е „изгубила ума си“

Бившата кралица на красотата добави: „Може да има хора, които да кажат, че това момиче си е изгубило ума. Това общуване не беше да виждам баща си директно пред мен, а да възприемам енергията му.

„Вие възприемате нещата вибрационно и сами създавате изреченията. Всеки разбира колкото може повече. Аз знам, че всичко е възможно.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гери остана без татко и спешно с баба й имат нужда от помощ
Next: Гръцки остров дава 10 000 долара, ако заживеете там

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.